Декември е време за равносметки, аз обаче ще направя само една кратка ретроспекция към онези любими пътувания, с които ще запомня 2020г. Тази година, за разлика от всяка друга до сега, пътувах по-малко отколкото ми се искаше, но за всяко пътешествие тръгвах с огромно нетърпение да открия някое ново кътче от България, да се насладя на красиви гледки, чист въздух и възхитителната природа. Ако ме следвате отдавна, може би си спомняте, че имах подобни статии в блога и в края на 2019 и 2018. Бързам да ви споделя и най-любимите места от България за тази година!

1.Килифаревският манастир

Килифаревският манастир беше първото място, което посетихме през пролетта след няколко дълги месеца затворени вкъщи. Килифаревския манастир "Рождество Богородично" е сгушен в зелената прегръдка на Стара планина и левия бряг на река Белица.

Манастирът е основан по времето на цар Йоан Александър, но не просъществувал дълго, след като е жестоко опожарен от войските на султан Баязид I. Но вярата се оказала по-силна от всичко и 3 века по-късно манастирът е издигнат отново. Църквата на манастира е дело на големия майстор Кольо Фичето. Освен много добър строител, той е бил и много добър християнин. При строежа на новата църква, той не си позволява да събори старата малка църква, а вгражда иконостаса и светия престол на старата църква в новата църква.

Днес манастирът е един от най-добре подържаните и обсипани със зеленина и цветя. След посещението на Килифаревския манастир се отправихме за късен обяд към Трявна. Повече за това пътешествие можете да прочетете ТУК.

2. Розовата долина през лятото

Едно от най-любимите ми преживявания през 2020г. са невероятна магия и арометарапия, която си подарихме по време на разходката из розовите полета около Казанлък. Повечето от вас най-вероятно са чували, че българското розово масло е еталон за качество по света. А знаете ли, че роза дамасцена, съпътстващите я занаяти и методи за обработка са обявени за част от световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО?

У нас в Розовата долина са засадени почти 40 хиляди декара с рози. От края на май до към средата на юни районът около Казанлък е облян с розови цветове. В началото на юни ние се насочихме в района на селата Розово и Бузовград край Казанлък, където се разходихме из няколко от розовите градини. Някои бяха вече обрани, други тепърва щяха да разцъфтяват, а за някои беше точния момент! В розовите градини се носеще аромата на благоуханните рози. Уникална ароматерапия!

3. Мъглижкият водопад

Сред любимите места на 2020г. искам да ви споделя и за един малко известен водопад - голям Мъглижки Скок в Средна гора. Вече съм ви разказвала в блога за Мъглиж, малко градче в подножието на Стара планина и Казанлъшката котловина на около час път от Стара Загора и Казанлън. При предишната ни разходка се изкачихме до защитена местност Винишки камък и посетихме Мъглижкия манастир. Но в района има и приятна пътека край Мъглижка река до красивия водопад Големия скок.

Реката е оформила дълбока долина - красивата Мъглижка клисура с живописни планински зъбери, надвиснали над нас. Пресичахме реката на няколко пъти и въпреки че няма ясни означения, си личи с просто око, че пътеката свършва и продължава на отсрещния бряг. Самата река не е дълбока, на места стига най-много до коленете, но част от компанията успява да премине до отсрещния бряг по камъните в реката, докато аз, въоръжена с водни обувки, и кучетата смело джапахме през реката. Прекосяването на прохладната вода е много приятно и разхлаждащо особено в горещ летен ден! Допълнително голяма част от пътеката преминава в гората и се радвахме на приятна и прохладна сянка!

След близо два часа вървене и пресичане на реката над 10 пъти, виждаме между скалите част от Големия скок. Височина на водния пад е само около 15 м, но въпреки горещия летен ден, Големият скок е пълноводен и много внушителен! Въпреки своите предизвикателни моменти по пътя, водопадът ни остави без думи!

4. Екопътека Бели Искър

Чист и прохладен въздух, аромат на бор и шум на река – екопътека Бели Искър е чудесно място за неделна разходка близо до Самоков и красивата Рила планина.

В началото на екопътеката реката излиза от тесните речни клисури и започва да тече в по-широко легло. Оказа се обаче, че нашата разходка по пътеката съвпада с пролетното обилно снеготопене, в следствие на което реката е толкова пълноводна, че в самото начало на пътеката беше излязла от коритото и си беше проправила множество малки притоци, които си бяха намерили път между дърветата.

Реката тече бързо и образува множество прагове и бързеи.Водата е студена, а екота от бързите води оглася долината. Именно бързите пенливи води са причината хората да я нарекат Бели Искър. Маршрутът на пътеката минава ту от левия, ту от десния бряг на реката, по множество изградени дървени мостове с метална основа. Пътеката е идеално място за пикник през уикенда. По-голяма част от времето вървим в красива предимно иглолистна зелена гора, истински рай за очите ми. А гледките напред ставаха все по-живописни. От север на юг се открива гледка към скалните сипеи Орлови скали, Арамлийски дол, Горен и Долен сухар, които сякаш бяха надвиснали над речната долина.

5. Екопътека Екот от камбанен звън и Етрополския манастир

И като стана дума за екопътеки не мога да не спомена и една пътека, изпълнена с красива природа и зареждащо спокойствие. Първите есенни дни се разходихме по ккопътеката със звучното име „Екот от камбанен звън“, която започва от с.Рибарица (Етрополска Рибарица, а не онази в Тетевенския Балкан) и води до красивия етрополски манастир „Света Троица“ и водопада Варовитец.

Пътеката вие сред стара букова гора, а на места ни отвежда на поляни, където се разкрива гледка към околните върхове на Балкана. След по-малко от част разходка сред гората чуваме водата и виждаме водопада между дърветата. Природен феномен, впечатляващ със своята красота. Водата от рекичката Варовитец се спуска покрай оградата на двора на манастира и на тераси по карстов отскок се разпръсква в красив водопад. Водопад Варовитец не е висок, но е впечатляващ с красивият пад на водата над скалите, покрити с мъх.

Водопадът е разположен в непосредствена близост до манастир „Света Троица“. След множество снимки под пръските на водопада се изкачваме по пътеката, по която корените на вековни дървета служат за стъпала и стигаме гърба на манастира. Етрополският манастир ме плени още с първите стъпки в двора, където цари невероятно спокойствие и хармония. Всичко наоколо е потънало в зеленина и цветя, а самият манастирски храм е величествен с петте си купола и красивата камбанария, която се извисява до храма.

Етрополският манастир

Етрополският манастир ме плени още с първите стъпки в двора, където цари невероятно спокойствие и хармония. Всичко наоколо е потънало в зеленина и цветя, а самият манастирски храм е величествен с петте си купола и красивата камбанария, която се извисява до храма.

6. Василико

Не мога да пропусна и гръцкия квартал Василико на Царево, който ме плени с малките си живописни плажове и скалисти брегове, с красивите гледки и едни от най-жарките изгреви и залези на цялото лято. Спокойствието и лятното безвремие, които царят във Василико, бързо ни накараха да забравим забързаното ежедневие и да се насладим на малките радости в живота – морския бриз, шума на вълните и вкусната морска храна.

Василико е свеж аромат на смокини, които протягат клоните из оградите на старите къщи, обковани в дърво, и шума на вълните, които се разбиват в малкия скалист полуостров Кастро. Там, сякаш самотно е кацнала църквата Свето Успение Богородично. Камбанарията на църквата оглася красиво целия залив на Царево. Малкият полуостров и църквата са най-доброто място, от където да се насладите на залеза във Василико.

Изгревите, които посрещам през годината се броят на пръстите на ръката, но затова пък помня всеки един. Несъмнено ще запомня и изгрева, който посрещнах край малкото плажче до църквата на Василико. Тихо, спокойно и почти само за нас!

7. Варвара

Още малко спомени за лятното безвремие… Плажът на Варвара е малък и скрит в скалите залив. До плажът стигнахме по черен път, който свършва в поляните върху скалите, а малка стълба ни отвежда надолу към плажа, където ни очаква синьото море и свеж лежия летен бар Wake up Varvara.

Нямаше как да не се отбием до едно наистина уникално място за хапване - Старци Разбойници. Обядът в Старци разбойници вече няколко пъти ни се разминаваше след като места винаги нямаше. Запазихме маса за обяд от предния ден, докато лежерно се излежавахме на плаж Велека в Синеморец и правехме планове за следващите дни. Храната тук наистина е хармония за сетивата и вкусовете. Заложихме на прости на пръв поглед неща като миш-маш за художници, картофки с розмарин и миди, но наистина доволно вкусни!

8. Гроздобер в Мелник

С интересната си история, красива архитектура, прекрасни вина и спиращи дъха гледки Мелник заслужено влиза в едно от любимите ни пътешествия за 2020г. Една от задължителните спирки, ако за първи път идвате в Мелник, е Кордопуловата къща на над 260 години. Тя е най-голямата възрожденска къща не само в България, но и на Балканите. Голямата и пищно украсена къща е принадлежала на богатата мелнишка фамилия Кордопулови, която търгувала мелнишко вино с цяла Европа. В търсене на още красиви гледки над Мелник и красивите Мелнишки пирамиди се изкачихме до платото Свети Никола, откъдето се насладихме на уникални панорамни гледки над градчето.

Посетихме Мелник през септември, месецът на гроздобера в един от най-известните винени региони у нас! Уникалният сорт Широка мелнишка лоза вирее само в този края, благодарение на благоприятното съчетание на почти средиземноморски климат с мека и топла зима и горещо лято, уникални почви и природни дадености. Хората в Мелнишкия регион са се занимавали с отглеждане на лозя и винопроизводство от хилядолетия. Днес около Мелник има толкова много винарни, че с право можем да наречем Мелник българската Тоскана или българската Напа Валей.

В търсене на хубавото вино се отправихме на пътешествие към село Хърсово, само на няколко километра от Мелник, за да се потопим в света на мелнишкото вино. Разходихме сред лозята, надникнахме в производствения процес и разбира се опитахме от вината на винарска изба Вила Мелник, които освен че са горди с местните сортове, които съхраняват и възраждат, пишат новата история на мелнишкото вино!

9. Пловдив и Капана – винаги добра идея!

Знаете ли от къде произлиза името на квартала “Капана“? Кварталът носи названието „Капана“ още от далечния XV век. Тогава на същото място са се намирали две тесни пазарни пространства наречени „Ун капан” и „Буюк капан”. Те били изпълнени с над 800 занаятчийски дюкяни и образували занаятчийската чаршия на Пловдив. Тук се събирали хора от близо и далеще, за да търгуват ценни стоки, пресни плодове и зеленчуци, чудодейни билки и мехлеми и какво ли още не.

Повече от пет века мястото е било търговското сърце на града и така до началото на ХХ век, когато избухва голям пожар, който изгаря повечето сгради в квартала. Дюкяните затварят, а други се преместват на други места из града. Така малко по-малко търговската улица гъби своя блясък и многобройните си посетители. Години по-късно общината решава да облагороди района, като постои модерен търговски център на мястото на старите сгради. В същото време се формира група от пловдивчани, които се обявяват за запазването и възстановяването на “Капана” и автентичните сгради в него.

Днес Капана е любимо място не само на пловдивчани, но и на всички гости на града. Днес традиционните занаятчийски дюкяни са заменени с модерни творчески ателиета, в които кипят занаятите на 21 век. Малките улички в квартала носят подобаващи имена – Железарска, Кожухарска, Абаджийска, Златарска и други подобни в духа на Стария Пловдив. “Капана“ е един прекрасен пример за взаимодействието на миналото и настоящето.

10. Потопената църква край язовир Жребчево

Насред пустоща са само стадо овце, самотен овчар и църквата Свети Иван Рилски, която стои самотно край водите на язовир Жребчево. Може би знаете нейната история? Храмът се е озовал на дъното на Жребчево след като през 60-те години на миналия век трите села Жребчево, Запалня и Долно Паничарево са обезселени, за да се изгради язовир, който да събира водите на р.Тунджа в сърцето на розовата долина.

Потопената църква край язовир Жребчево носи името на големия български светец Иван Рилски, тя е единственото останало доказателство за съществувалото някога на това място село Запалня. Построена 1895г., църквата остава под водите на язовира заедно с останалите на дъното му села през 1965г. Макар къщите от трите села да са разрушени, никой не посяга към църквата и така тя остава под водите на язовира в продължение на десетилетия. Устоите на вярата обаче се оказали по-силни, отколкото можем да предположим. Куполът й се показва първоначално, а в продължение на няколко години се показва все повече от храма, докато не изплува напълно.

Днес стенописите, купола и красивите икони от църквата ги няма. Но на входа на храма е поставена малка икона на Свети Иван Рилски. Големият български светец, духовник и отшелник с живота и делото си е бил пример за силата на вярата.