Родопите са дом на някои от най-впечатляващите и красиви пещери в цяла България! Пещерните образувания и скритите легенди от хиляди години привличат с тайнствената си красота и мистичност. В следващите редове ще ви разкажа за моите любими 4 пещери, които бих препоръчала на всеки, който посещава Родопите, планината на мистичния певец Орфей.

Дяволското гърло

Една от най-известните и посещавани пещери у нас! Славата й още повече нарастна през последната година след излъчването на едноименния сериал. Това е пещерата, която съм посещавала най-много пъти още от дете и е едно от най-интересните места заради преданията, легендите и мистериите около Дяволското гърло.

Легендата разказва, че именно през Дяволското гърло Орфей е слязъл в подземното царство на Хадес, за да търси любимата си Евридика и да я спаси от света на мъртвите. Пленен от красивата музика на Орфей, Хадес се съгласил да му позволи да отведе любимата си обратно на горната земя. Единственото условие било да не поглежда назад, но малко преди да достигнат земята, Орфей се обърнал, за да провери дали го следва Евридика. Така Орфей отново загубил възлюбената си Евридика, а от сълзите му бликнал извор, който можем да видим и днес до изхода на пещерата.

Още по-интересни са различните предположения и мистерии покрай проучването на пещерата и подземната река. Никой до сега не е успял да проследи пътят на реката. На около 400 метра от изхода на пещерата, реката  влиза в сифон-галерия и се губи в земните недра, а след това реката излиза отново над земята и продължава своя ход в красивата местност на Триградското ждрело.

При едно от най-големите наводнения в този регион през далечната 1968 г. малката река Триградска повишава дебита си над 25 пъти, излиза от коритото си и повлича 300 кубика дървен материал. С водопада дървения материал попада в пещерата. Група от близкото село Триград се опитва да спаси поне част от дървения материал. Хората чакат в продължение на дни отвън на изхода, където реката излиза от пещерата, но нито кора не излиза от пещерата. Учудени, хората пускат какви ли не предмети в различни размери във водите на река Триградска, но нищо не излиза от другия край на течението й след пещерата. Така местните предполагат, че реките са два. Но дали е така?

За да проверят това си твърдение, те решават да направят един малък експеримент, като оцветяват водата в реката в залата и да проверят каква вода ще излезе. За тяхно учудване оцветената вода излязла, но след 2 часа. Изчислено е, че водата от река с такъв дебит и скорост трябва да излезе отвън за не повече от 10 минути. Щом е излязла след два часа, значи реката е изминала разстояние от почти 25 км. Разчува се този мистериозен експеримент и започват опити за проучване на подземната река. Двама млади леководолази Сияна и Евстати влизат под вода от изхода на реката срещу течението, по посока пещерата. Екипът ги чака повече от 3 часа и за жалост техните колеги извличат безжизнените им тела. Какво точно се е случило под водата и къде изчезва всичко по течението на река Триградска остава загадка и до ден днешен.

Въпреки че не впечатлява с изящни образувания, пещерата е изключително интересна за посещения. Самата пещера е пропастна, формирана е в следствие на пропадане на земни пластове. Водите на Триградската река се изливат в пещерата от 42 метра височина. Именно това формира най-високия подземен водопад на целия Балкански полуостров. А залата с водопада е наречена Бучащата зала заради силния грохот на падащата вода. В залата е изсечен образът на Орфей, а малко след Бучащата зала виждаме релеф на дяволска глава, изсечен в скалата. Самата зала представлява най-голямата благоустроена пещерна зала у нас и за сравнение в площта и може да се побере катедралния храм Александър Невски заедно с куполите. Разходката приключва с изкачването на почти 300 стъпала край Бучащата вода на Триградската река, наистина впечатляващо изживяване.

Ягодинската пещера

Ягодинската пещера е една от най-красивите пещери в Родопите, а и в цяла България с множеството си разнообразни скални образувания и форми като многобройни сталактити, сталагмити, сталактони и „леопардови кожи“, оцветени  в различни цветове скални слоеве .

Галериите на пещерата са разположени на три етажа, но само третият, най-ниският, е благоустроен за посещения. Маршрутът по него е дълъг малко повече от километър, но разходката из различните зали минава бързо и неусетно.

Разходката започва от Новогодишната зала. Наречена е така, защото в нея има коледна елха от естествено дърво, което остава свежо и зелено в продължение на няколко години, благодарение на постоянната ниска температура и висока влажност в пещерата. Тук според гида всяка година се събират пещерняци, които посрещат Нова година именно тук.

Следващата зала е Ритуалната зала, в която са се извършили над 100 сватби пред истински олтар, донесен в пещерата. Тук се извършват сватбите, а в Дяволското гърло – разводите, както се пошегува нашия водач. Истински шедьовър на природата са хилядите пещерни бисери, които представляват перли от песъчинка, попаднала във вода, която в течение на много години се обгръща в калцит, за да придобие кръглата си форма на перла.

Пещерата е много по-възрастна от Дяволското гърло, като приблизително е на 275 000 години. В близост до естествения вход на пещерата е открито Енеолитно жилище, което е било местен керамичен център. То е  единственото в Европа, което е запазено в естествения си вид. Можете да го посетите като тръгнете по обозначената пътека след изхода на пещерата.

Пещера Ухловица

Съвсем близо до границата с Гърция се намира пещерата Ухловица, една от най-старите пещери в Родопите. Според пещерните специалисти нейната възраст е над 3 милиона години. Името й най-вероятно произлиза от  „улулица“ – птица, която живее в региона на пещерата. До пещерата се стига по стръмна пътека, а колите оставяме на паркинга долу. А до входа на пещерата се стига по метална стълба със 180 стъпала. В пещерата се влиза по групи и с водач, който ще ни разкрие тайните й.

Самата пещера е пропастна, а до различните нива стигаме отново посредством стълбища. Разходката в Ухловица е с дължина малко над 300 метра, като се изкачваме по метални стълби и платформи, за да разгледаме красивите й образувания съвсем от лирзо. Самата пещера представлява тектонска пукнатина, в която в миналото е течала подземна река. Благодарение на работата на водата със скалата са се образували множество дендрити, които приличат на морски корали.

Първият етаж е наречен „Зала на пропастите”, от който почти отвесно се спускат четири дълбоки пропасти се спускат от тази зала към долния етаж, който преди много хиляди години е бил пещерно езеро. При топенето на ледовете през пролетта в залата се пълнят няколко малки пещерни езера, които през лятото бяха вече почти празни. Маршрутът на разходката из пещерата свършва пред красивият каменен водопад, скално образувание, което прилича досущ  на застинал в лед истински водопад. След това се връщаме обратно по същия път към изхода на пещерата, но изкачвайки стълбите откривам нови и нови спиращи дъха гледки.

Водна пещера Голубовица

За разлика от Ухловица, Голубовица е млада пещера на около 800 хиляди години, което си е наистина малко за пещера. Тя продължава да расте и да се променя. Именно това я отличава от  Ухловица, Дяволско гърло и Ягодинска пещера, както и от повечето пещери, отворени за посещение.

Разходката ни започва от  пещера Голубовица 2, над нея се намира Голубовица 1, която вече е суха пещера, а през кладенец се влиза в третата - Голубовица 3. Самите пещери са номерирани  по ред на откриване и трите са създадени от течаща подземна река. Голубовица 2 е  пещерата, която за кратко ще наричам само Голубовица, тъй като това е основната пещера, достъпно за неопитни хора и без особена екипировка освен гумени ботуши и гащеризони, които обличаме преди да се впуснем в това приключение.

През пещерата минава река, от чийто дебит на водата зависи възможно ли е посещението от неопитни хора. Когато навън завали, нивото на водата в пещерата се вдига, а при проливни дъждове дори излиза от входа. Оказва се, че дори и да завали, докато сме вътре в пещерата нивото на водата няма да се покачи веднага, а ще реагира като повишено количество вода едва 10 часа по-късно и то при усилен валеж.

Достъпът е възможен само в определени периоди от годината. Причината е наличието на малко езеро, което пещерняците наричат полусифон. Над това езеро съществува само нисък и малък процеп с въздух, който процеп преминаваме легнали в малки надуваеми лодки. Когато нивото на водата се покачи, се покача и нивото на това езеро и преминаването му над водата става невъзможно, а и от там продължаването по-нататък в пещерата.

Отвъд езерото пещерната галерия става много по-висока и внушителна, изпълнена с множество скални образувания, които напомнят образи на катерица, глава на козле, кацнал орел с прибрани криле, човече, седнало на трон и какво ли още не с малко повече въображение.

Крайната точка на туристическия маршрут е второто езеро, което пещерняците наричат сифон. Водата в него е синя заради разтвореният вътре калциев карбонат. За разлика от полусифона, сифонът е изцяло зает от вода. При него липсва пространство с въздух и това прави преминаването му с лодка по-нтатък невъзможно.

Разходката из пещера Голубовица определено не е типичното посещение на пещера. Влизането в недрата е истинско приключение и незабравим спомен за мен. Повече за цялото ни приключение там можете да прочетете тук.

Непознатите пещери на Родопитe:

Родопите са изключително богати на пещери, но голяма част от тях са непознати, неизследвани или просто необлагородени за посещение от туристи. Въпреки това има и такива, които са просто непознати, защото липсват в туристическите пътеводители. Споделям ви няколко такива пещери, които съм си отбелязала за посещение при следващите ми пътувания до Родопите:

• Харамийската пещера е подходяща за любителите на есктремните изживявания. Тя се намира в Триградското ждрело, близо до Дяволското гърло. Влиза се със специална екипировка и обучен водач.

• Пещера Снежанка край гр. Пещера получава името си заради скалните образувания, които напомнят приказната героиня. Красива пещера, която впечатлява с  богатството на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии и синтрови езера.

• Пещера Топчика и пещера Хралупа край село Добростан.

• Пещера Ледницата, която се намира в близост до село Гела.

Споделете ми в коментари, ако сте посещавали някоя от тях или имате други пещери на ум, които си заслужава да се разгледат, а аз обещавам да споделя отзиви, когато посетя тези по-горе!

Поздрави и усмивки,

Лили

Ако статията ви е харесала, споделете я, за да достигне до повече хора.