Нищо не презарежда душата ми, така както няколко дни в любимата Родопа планина. В края на август прекарах няколко вълшебни дни в село Арда, райско кътче в прегръдката на планината, където само спокойствието, красотата и вдъхновението от природата намират място в дните ни.

А днес ви споделям няколко места, които посетихме в края на лятото…

Село Арда

Арда е малко село, разположено в живописната долина на горното течение на река Арда. Има около 200 жители, но изглежда някак спретнато, оживено и подредено. Градините са пълни, къщите белосани и тук-там ни се усмихват местните хора зад оградата. Радвам се, защото виждам, че не всички са възрастни хора. Има и млади…

Пътят от морето до село Арда не беше никак кратък, но ни се отблагодарява със спокойствието на планината, с безкрайната плеяда от звезди всяка вечер на небето над нас и с разходките в района.

Къде отседнахме

Настаняваме се в хотел Изворът на края на село Арда. Интересно е, че преди почти 10 години се бяхме отбили в хотела за следобедно кафе на връщане от разходка до Гераница със същата приятелка, с която днес отново сме тук заедно. И тогава, и днес най-силно ме впечатлиха поточето, което минава през двора, и дебелите орехи, под чиято сянка закусвахме всяка сутрин. Тук времето сякаш е спряло, полегнало си е на поляната и е притихнало. Така се чувствам и аз на това специално място в прегръдката на планината.

Мястото е същото, но някак не съвсем. От няколко месеца има нови собственици, които имат желанието да го обновят и да му вдъхнат нов живот. Силно се надявам, че ще е така!

Мястото е прекрасно и не само заради чудния звук на потока, за който вече ви казах, но и заради гледките от прозорците над мъглите, които се вдигат над баира сутрин рано. Заради параклиса, който сякаш е кацнал на върха над хотела. Заради спокойствието, което ми носи.

Няколко дни се насладихме на прекрасно време за разходки в района на селото, а Аделин и момчетата от Туристическо дружество Крепостта Могилица ни разказаха много за района и ни заведоха на няколко много интересни места. Не се колебайте да ги потърсите и вие.

Панорамна площадка Върхът

Гледката е уникална! Панорамна площадка Върхът e единствената панорамна площадка със стъклен под на Балканския полуостров.

Стъпвам плахо, а под нас се открива 350 метра относителна денивелация, която забива към коритото на река Арда. Виждат се общо 15 села и махали и доста Родопски ридове – Ардински дял, Жълти рид – връзката между Източни и Западни Родопи, Стръмни рид, Преспански дял, Кайнадински дял, Мурсалийски рид с най-високия връх в Родопите Голям Перелик и Радьова планина, където разпознаваме кулата Снежанка на Пампорово и Орфееви скали.

Панорамна вишка Лиса Гора

Следващата спирка от разходката ни е панорамна вишка Лиса гора. Тази вишка е изграждана в продължение на 7 години от Аделин и Данаил от Туристическо дружество Крепост Могилица и с помощта на много местни хора. Използват стара гранична вишка, която демонтират и пренасят парче по парче от Гераница до сегашното местоположение на 7 км от село Могилица. Панорамната вишка носи името на едноименния връх, на който е разположена.

От вишката се открива 360 градусова панорама на 19 метра над земята с внушителна видимост към Високи Западни Родопи, най-южната точка на България- връх Вейката и покривът на Източни Родопи. Наред с това се разкрива гледка към още 3 планини – Пирин и гръцките планини Пангион и Фалакро. Виждат се надлъж и нашир общо 23 села и махали и над 10 рида в Родопите.

Момчетата ни споделиха, че това е мястото, от което могат да се посрещнат най-красивите изгреви и залези в района. Обещах си да проверя следващия път.

Ние се качихме с офроуд джипове, но има и пешеходен маршрут, който започва от местността Широк мост, разклонението за село Бориково преди село Могилица.

Разходка с лодка по каньона Горло

Локализиран само на 17 км от извора на река Арда, каньонът е дълъг 120 метра и дори в най-маловодната част от годината нивото на реката не пада под 6 метра. Това е и най-тясното място от протежението на река Арда.

Мястото е много интересно и красиво с изключително красиви ерозионни кладенци, които са се образували от срещата на водата със скалата в продължение хиляди години.

Разходката по каньона беше много кратка, едва 10-15 минути и признавам си, искаше ми се да направим поне още една-две обиколки с лодката, за да попия още малко от красивото преживяване.

Река Арда

Арда е най-дългата река в Родопите с обща дължина 272 км. Цели 241 км от дължината й минават през територията на България, след което преминава през Гърция и Турция, където се влива в река Марица.

**Изворите на река Арда**

Друга идея за разходка в района е маршрутът до изворът на река Арда до едноименния Ардин връх. Кръгов маршрут до извора на реката тръгва от центъра на с.Горна Арда през махала Билянска, а след това трябва да се насочите към местност Дядова река, където по пътека през гората ще стигнете до самия извор.

Гераница

Гераница се намира край село Горна Арда, съвсем близо до изворите на река Арда и до границата с Гърция. Историята на Гераница започва като семейно място за барбекю преди повече от 50 години, с времето този семеен проект започва да се разраства до това място като от приказките. Битовия комплекс, сгушен в гората, предлага домашна родопска кухня.

Съвсем наблизо е местността Узунов камък, където видяхме родопския Силивряк. Той е познат още като Безсмъртниче или Орфеево цвете. Това цвете може да издържи до 36 месеца без капка вода, изпада в анабиоза и след това може да се събужда при контакт с влага – балкански ендемичен вид. Никъде другаде по света не се среща освен в Родопите! Цъфти в края на май и началото на юни и е включено в списъка на защитените видове в България.

Надарска пещера

Горното поречие на река Арда има над 20 пещери, а пещера Надарска е една от най-красивите необлагородени пещери не само в района, но и в цяла България.

Джиповете ни оставиха на главния път в землището на село Кремен, от където имахме изкачване около 15 минути или около 850 метра до самия вход на пещерата. Пещерата е сравнително малка с обща дължина 55 метра и е съставена от две зали, които са свързани с тесен процеп.

Влизаме е чак след като се екипирахме с челник и каска, които ни бяха дадени от водачите ни. Влизането в пещерата определено е малко предизвикателство – навеждаме се и се провираме през тесен вход, но бързо се озоваваме вътре. Хиляди вторични карстови образувания – сталактити, сталагмити и връзката между тях – сталактони ни посрещат още на няколко метра след входа.

Пещерата е изпълнена с красиви причудливи карстови форми - доста коралити и красиви драпериии, калцитни образувания, по които капката с калциев карбонат се е стичала и образувала красиви форми.

Разходката в пещерата беше около половин час, през който се насладихме на красивите пещерни образувания, а по пътят наобратно откривахме нови и нови форми – слон, хипопотам, глава на динозавър, дори образувание, което прилича на двама влюбени, които са се прегърнали и целунали.

Пещерата е датирана на възраст над 500 хиляди години, което я прави една от най-древните пещери по поречието на река Арда. Температурата вътре е постоянна целогодишно – между 10 и 12 градуса, 100% влажност и 100% тъмнина. Единствената светлина вътре идва от нашите челници.

Село Гудевица

Село Гудевица се намира само на 2 км от село Арда и след 20 минутна разходка по черния път се озоваваме в селото.

В Гудевица живеят може би десетина души и няма да ви убеждавам, че селото е специално или вълнуващо, но разходходката беше наистина приятна. Местните хора ще ви разкажат историята за двамата братя Гудьо и Гоздьо, които живяли по време на Османското робство. Хората около Гудьо останали християни и населили баира около днешното село Гудевица, а брат му приел исляма и основавал махалата Гоздевица в подножието на родопския връх Ком.

Но наред с всички истории за миналото трябва да спомена и за една история за бъдещето и новия живот в селото! Минаваме покрай сградата на Народно читалище „Бъдеще сега“ приемник на старото „Пробуда“. Читалището е място, където неформалното образованието, устойчивото развитие и завръщането към природата са основен приоритет.

Още в района

Друг интересен маршрут в района на селото е Карталови присойки – кръгов маршрут около 15 км, който минава около Надарския надпис, който още официално не е разчетен и точно датиран. Маршрутът преминава през връх Карталов камък, който се свързва с редкия вид Карталски лешояди и при късмет могат да се видят огромни орли. След това се минава през село Попрелката, където се намира гробът на Руфинка, героинята от може би най-трудната за вокално изпълнение родопска песен Руфинка болна легнала.

Какво още интересно има в района на живописна долина в горното течение на река Арда:

За приключения в Родопите съм ви разказала и друг път, но ако сте в Смолян, не пропускайте Каньона на водопадите
Пещера Ухловица и Агушевите конаци в село Могилица, за които вече съм ви разказвала.
Водна пещера Голубовица – едно наистина невероятно приключение в недрата на земята и още няколко интересни пещери в Родопите

Преди няколко години, когато посетих селото за първи път, си дадох обещание, че ще се върна отново, но за по-дълго време. И се върнах, а сега си обещавам следващия път да се върна, за да видя извора на река Арда. Тръгвам си с пълно сърце и с благодарност за хубавите дни, за срещите и за изкачените долини.

Тръгвам си от любимите Родопи отново презаредена и в пълна хармония. Няма друга такава планина, няма други хора, така гостоприемни и добри като родопчаните. Тръгвам си, но очаквам следващата родопска разходка отново скоро.

Поздрави и усмивки,

Лили