Едно от най-приятните и любими занимания през пролетта са дългите разходки в планината, когато всичко отново е зелено и свежо. Този път се отправяме към Рила и екопътека “Бели Искър” близо до Самоков.

По екопътеката

Екопътека „Бели Искър“ води своето начало от границата на Национал парк „Рила“ и се простира по поречието на едноименната река, десен приток на р.Искър. Долината на река Бели Искър е разположена между Мусаленския и Централния дял на Рила и тя е най-голямата ледникова долина на целия Балкански полуостров.

Маршрутът на пътеката минава ту от левия, ту от десния бряг на реката, по множество изградени дървени мостове с метална основа. Пътеката е идеално място за пикник през уикенда. Има обособени места за сядане, беседки и дори заслон, но ако искате да се насладите напълно на мястото ви препоръчвам да отидете през седмицата, защото е доста популярна дестинация за разходка през почивните дни.

Разходката е малко над 7 км и е в кръг, макар че връщането е по асфалтов път, ако искате можете да се върнете по същия път, за да се разходите още малко из иглолистните гори.

Национален парк „Рила“

Национален парк Рила е създаден с цел да се запази уникалното биоразнообразие от животински и растителни видове в една от най-красивите планини у нас. Половината от територията на парка е покрита с гори, а повече от 1/3 от тях са на над 100 годишна възраст.

Национален парк „Рила“ е един от трите национални парка заедно с „Централен Балкан“ и „Пирин“. По площ той заема централните и най-високи части на Рила планина и е най-големият национален парк у нас, а почти 1/5 от територията му са резерватите Парангалица, Скакавица, Ибър и Централен Рилски.

Параклисът в началото на пътеката

Пътят от едноименното село до началото на екопътеката е много живописен, но за съжаление асфалтът е осеян с дупки, които на места са доста сериозни. Но бавната скорост на автомобила следващите 2 км ми позволява да сваля прозореца и да се насладя на красотата наоколо, а наоколо е истинска приказка! По зелените полета са извели на паша коне. Красотата на пролетта в пълния й блясък!

Малко преди началото на пътеката има прекрасен малък параклис Св.Св. Петър и Павел. Личи, че е съвсем нов. Издигнат е с доброволен труд и средства от жители от едноименното село. Макар и изключително малък, параклисът е толкова красиво изографисан, усеща се една топлина и уют. Очарова ме, че ключът на вратата беше отвън, за да може всеки да влезе и да се помоли. Запалваме две свещи за здраве, постоявам вътре няколко минутки и тръгваме.

Голямата изненада

В началото на екопътеката реката излиза от тесните речни клисури и започва да тече в по-широко легло. Оказа се обаче, че нашата разходка по пътеката съвпада с пролетното обилно снеготопене, в следствие на което реката е толкова пълноводна, че в самото начало на пътеката беше излязла от коритото и си беше проправила множество малки притоци, които си бяха намерили път между дърветата.

Признавам си, че за момент това ме шокира и леко разочарова, че няма да можем да минем по целия маршрут, но с малко повече упоритост, мокри крака и подскачане по камъните, успяхме да преминем през тази част и да продължим по пътеката. По-голяма част от времето вървим в красива предимно иглолистна зелена гора, истински рай за очите ми. А гледките напред ставаха все по-живописни.

Красотата на Бели Искър

екопътека Бели Искър — Защо Бели Искър?

Реката тече бързо и образува множество прагове и бързеи.Водата е студена, а екота от бързите води оглася долината. Именно бързите пенливи води са причината хората да я нарекат Бели Искър. Малко по-надолу от едноименното село, реката се слива с р.Черни Искър.

От север на юг се открива гледка към скалните сипеи Орлови скали, Арамлийски дол, Горен и Долен сухар, които сякаш бяха надвиснали над речната долина. Техните причудливи форми са резултат от ледниковата дейност в периода от 70 000 до 10 000 години пр.н.е., когато по-голямата част от Рила е била покрита от обилни снежовалежи целогодишно. При своето движение ледникът е извършвал огромна разрушителна дейност върху сравнително здравите гранодиоритни скали.

Рила – водната планина

От дълбока древност хората наричат Рила водната планина. Според едни тълувания името на планината произлиза от тракийската дума „Руола“, която в превод означава „много вода“. Според други името Рила наистина е с тракийско произход, но идва от „ рой ахила“, което може да се преведе като „планина на множество реки“. Което и от двете названия да е причината за произхода на името „Рила“, траките са били прави. От планината извират едни от най-пълноводните реки у нас – Искър, Места и Марица.

Венчавката на Пейо Яворов и Лора Каравелова

Правя последни снимки и изтощени, но доволни от разходката си тръгваме. А чистият и прохладен въздух, ароматът на бор и шумът на реката ме карат да си тръгна усмихната и заредена от това прекрасно място!

Поздрави и усмивки,

Лили

Ако статията ви е харесала, споделете я, за да достигне до повече хора.