Каня ви на разходка в китното селце Боженци, което ще ни пренесе назад във времето на минали епохи.

Живописното селце е сгушено в Габровския Балкан и пази магията на отминалите времена с малките калдъръмени улички, двуетажните Възрожденски къщи и аромата на традиционна българска кухня.

Името на село Боженци идва от името на смелата болярка Божана, която избягала от столицата Търново при падането на второто българско царство. Останала вдовица, смелата жена била твърдо решена да спаси своето семейство и тръгнала към Балкана. Дълго бягали без да поглеждат назад към горящата столица, търсели скрито и закътано място, където да се подслонят. Дълго търсили и накрая открили извор със силна вода, заобиколен от гъста гора и решили там да се заселят. Постепенно селото се разраствало и до днес носи името Боженци, а местните хора се славят като смели, упорити и трудолюбиви хора.

Ян Мърквичка и картината „Жена от Боженци“

Чешкият художник Ян Мърквичка пристига в България през 1882 г. В творчеството си той изобразява българския селски бит, най-известната картина на чеха е „Ръченица“. През 1895 г. той идва в Боженци и отсяда в къщата на тогавашния кмет Андрей Абаджиев.  В картината „Жена от Боженци“ художника изобразява красивата му съпруга Рада, която е облечена в българска традиционна носия с женски сукман, накити, пафти, а на главата си има болярски сокай . Този традиционен накит за главата е от района на някогашната столица Търново. Той е принадлежал но болярката Божана и се е предавал в продължение на почти 5 века от свекървата на първата снаха. Самият сокай представлява аксесоар за глава. Състои се от диадема, бука с месал, покриващ раменете и гърба и завършва с подбрадник с наниз от монети и позлатени висулки. Носил се е от омъжени жени в празничните дни. Вдъхновен от красотата Мърквичка изобразява на жената в красивата национална носия. За съжаление днес картината е може да бъде видяна в оригинал, защото изгаря при бомбардировките над София през 1944г.

Архитектурен резерват

Днес хиляди хора посещават Боженци целогодишно заради характерния Възрожденски архитектурен стил. Селцето е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. и до днес е запазено в автентичен вид заради забраната за строеж на сгради в модерен архитектурен стил и всички нови къщи се строят в типичния възрожденски стил.

На влизане в началото на селото ще видим класното училище,  построено през 1872 г. Училището е масивна сграда на два етажа. На първия етаж има салон и голяма библиотека, а на втория са класните стаи, в които са се обучавали местните деца. Днес училището е преустроено на галерия. Можете да видите автентична Менгема – работилница за пречистване на восък. А в селото има няколко къщи-музеи, който представят различни експозиции. Можете да посетите Къща-музей „Дончо Попа“, къщата а един от най-заможните търговци на кожа и вълна в Боженци.  В  Къща музей „Баба Райна“ пък може да се разгледа етнографска изложба.

Всичките над 100 къщи в селото са в традиционна Възрожденска архитектура. Повечето къщи са на два етажа, като в миналото първия етаж е бил търговски, където най-често е била майсторската работилница или търговския дюкян, а вторият етаж е жилищният, където е живеело семейството. Къщите са с характерен стил с каменен първи етаж, издаден дървен чардак на втория, каменни плочи на покрива и красиви тавани с дърворезби, създадени от известните тревненски майстори в района. 

Ако решим да отседнем

Но Боженци далеч не е само къщите-музеи, струва си да се впуснем в малките улички и да се разходим безцелно, за да разгледаме всички онези скрити прекрасни кътчета.

Ако решите да посетите Боженци за повече от няколко часа, можете да отседнете в някоя от автентичните къщи за гости, част от Архитектурно-исторически резерват Боженци. Вижте повече за тях ТУК.

Какво да хапнем

В някоя от механите решаваме да опитаме традиционните гозби на старите българи. Ориентираме се по най-пълното заведение, до сега тази интуиция винаги ни е помагала да изберем вкусна спирка за обяд. Така се оказва и този път- избираме най-старата механа в Боженци, която според домакините е гощавала пътници още в началото на XVIII век.

Калдъръмените улички и дървените къщи пренасят в една стари български времена и винаги, когато сме на такива дестинации избираме да похапнем традиционни български ястия и десерти. Не само мястото предполага, а и съм сигурна, че ресторантите винаги се опитват да покажат традиционната кухня на района с всичките й специфики. Спираме се на гювечета, боб чорба, тиквички, домашни картофки и вкусни пърленки, приготвени на пещ.

За десерт опитваме и традиционния в този район пестил от сини сливи или както месните го наричат „габровски шоколад“. Напълно натурален продукт, който се произвежда от изсушени сини сливи, като по този начин запазва всички минерали, които се съдържат в плода. Синята слива е мощен антиоксидант, което го прави един вид полезен традиционно български десерт. Преди да тръгнете не пропускайте да опитате и традиционно кафе, приготвено върху нагорещен пясък .

Идеи за маршрути

В източния край на селото започва горска пътека към Трявна, която днес е маркирана екопътека. В Трявна можете да се разходите по калдъръмените улички и да разгледате някои от къщите-музеи. За повече идеи вижте статията: По калдъръмените улички на Трявна.

Друга екопътека е Боженци – Дряновски манастир,следете зелено-бялата маркировка, която ще ви отведе за 4-5 часа до красивия православен манастир и пещерата Бачо Киро.

За маршрути, пешеходни и велотурове можете да попитате нашите приятели от Габрово Плюс. С тях направихме една прекрасна разходка в района на Трявна, която започна с влак, продължи с пешеходна разходка и завърши с вело тур. Нашите приятели се бяха погрижили да направят няколко вкусни спирки с хапване и чай, които ни очакваха на различни места по маршрута. За актуални техни предложения можете да разгледате сайта им: http://travel-plus.net/

В района можете да посетите още Габрово, Етъра, за който вече съм разказвала, както и Храм-паметника Шипка и Руската църква.

Поздрави и усмивки,

Лили

Ако статията ви е харесала, споделете я, за да достигне до повече хора.