Историята на Килифаревския манастир

Килиаревският манастир е основан 1350 г. по времето на цар Йоан Александър. По покана на българския владетел Теодосий Търновски се завръща в столицата Търново и основава светата обител "Рождество Богородично". Манастирът обаче не просъществувал дълго, защото е жестоко опожарен от войските на султан Баязид I през 1393 година, а монасите са прогонени.

Църквата, дело на Кольо Фичето

Но вярата се оказала по-силна от всичко и 3 века по-късно, през 1712г. манастирът е издигнат отново на сегашното място, приблизително на същото място, където се е издигал и първият манастир. Килифаревският манастир приютявал над 300 монаси по онова време и почти век по-късно църквата на манастира става малка за множеството монаси и поклоници, а храмът, който виждаме днес - просторната еднокорабна и еднокуполна църква "Св. Димитър" е построен от големия майстор Кольо Фичето. Освен много добър строител, той е бил и много добър християнин. При строежа на новата църква, той не си позволява да събори старата малка църква, а вгражда иконостаса и светия престол на старата църква в новата църква.

В храма има два параклиса – Света Богородица и достроената част параклис в памет на създателя на светата обител Свети Теодосий Търновски. Иконостасът и олтарът са над 300 годишни и съхранени до наши дни. Дървеният иконостас е дело на майсторите дърворезбари  баща Цоню и син Симеон Василеви от Трявна. Голяма част от стенописите датират още от XVIII век в характерен за онова време църковен стил, но за съжаление стенописите днес са в доста окаяно състояние, надявам се да бъдат реставрирани и съхранени.  

Манастирът днес

От самото си създаване до 1941г. манастирът е мъжка обител, а през 1943г. е трансформиран в девически, като интересното е, че първите монахини били руски и сръбски. Днес манастирът е един от най-добре подържаните, в които съм ходила. Изненадаме труда и усилията, които монахините са положили да подържат манастирът. Това личи още от първите няколко крачки на влизане, виждаме зеленина, красиви цветя и храсти, истински рай в зелената прегръдка на Стара планина. Освен църквата, манастирът има и две жилищни сгради в типичен възрожденски стил от миналия век, изглежда едната от тях е дори скоро реновирана.

Отново в любимата Трявна

Искахме да направим вкусен обяд на по чаша крафт бира край реката с гледка към Гърбавия мост на терасата на любимата ни бирария в Трявна, за която вече съм ви разказвала в блога „Тревненско пиво по белгийска рецепта“. Но изглежда собствениците бяха решили да използват идвънредното положение като време за реновации. Хапнахме набързо в единственото отворено бистро на центъра и решихме да се разходим по любимите калдаръмени улички.  

Въпреки че голяма част от занаятчийските работилници по старата чаршия бяха затворени, сега се оказа перфектният момент да се насладим на възрожденската архитектура на стара Трявна, да се разходим по старата чаршия и да отправим поглед към Часовниковата кула и Гърбавият мост, символите на Трявна.

Часовниковата кула

Часовниковата кула, разположена от едната страна на площад Капитан дядо Никола, е безспорен символ на Трявна! Кулата е построена през 1813 г. от местни майстори, а според легендите, за да разреши османската власт стоежът на часовниковата кула в началото на XIX век, местните жени трябвало да се откажат да носят традиционния си накит за глава сокай. Подобен накит носи на главата си жената от картината на Ян Мърквичка „Жена от Боженци“, за която ви разказах в статията за „Боженци – разходка в миналото“. Сокаят е бил традиционен за жените от този регион, но въпреки това тревненките се съгласили да се откажат от любимия си аксесоар, за да може османската власт да разреши на българите да построят своя часовникова кула.

Днес кулата е сякаш пазител на времето и историята на Трявна. Основата й е от каменен зид, характерен за възрожденската архитектура, отвътре пък се вият стълби, които водят до самия часовников механизъм. В средната част на кулата се намира часовниковият механизъм, изработен от габровски майстори. В началото механизмът бил само с камбанария, която огласяла града на всеки кръгъл час, като отмервал часовете за работа и почивка. Години по-късно са поставени циферблата и стрелките, а часът е винаги толкова точен, че можете да си сверите личния часовник по него.

През 1971 год., към часовниковия механизъм е прикачен магнетофон, който всяка вечер, точно в  22.00 часа след последния десети звън на камбаната, разнася мелодията на песента „Неразделни“ от Пенчо Славейков из стария град на Трявна. Това добавя още една нотка на романтика на Възрожденска Трявна.

Горната част на кулата е изработена от дърво и покрита със заострен покрив. Именно тук се намира камбаната на часовника, който оглася Трявна. Благодарение на дрона успях да разгледам изящния силует , както и върха и камбаната на кулата от близо, ако искате и вие да се насладите на кратък полет над Часовниковата кула, вижте видеото по-долу.  

Легендата за Гърбавия мост

Знаете ли защо най-известният мост в Трявна е наричан „гърбав“? Причината се корени още след създаването му в средата на XIX век. На същото място преди това имало по-стар, но дървен мост, който често бил разрушаван при прииждащите води на река Тревненска.

Майсторът Димитър Сергьов построил мостът под такава форма, така че да издържа на водната стихия. Видният и опитен архитект направил моста сводест и силно изгърбен в средата, както били строени някогашните римски мостове. Сводът дава възможност мостът да остане стабилен дори и при покачване на нивата на реката. Заради кривата си форма местните хора започнали да го наричат Гърбавият мост, какъвто останал в историята и до днес.

Поздрави и усмивки,

Лили

Ако статията ви е харесала, споделете я, за да достигне до повече хора.