Есенна разходка до Крушунските водопади и Деветашката пещера
Отправяме се на есенна разходка в един ноемврийски уикенд в района на Крушунските водопади и Деветашкото плато, където се намира Деветашката пещера. Повече за маршрута, къде отседнахме и какво ни очарова вижте в следващите редове…
Крушунските водопади
Местността около Крушунските водопади се нарича Маарата, името идва от турски език и значи пещера. Най-вероятно местните наричат местността така заради струпването на няколко пещери в района на Деветашкото плато.
Около водопадите е изградена екопътека с два леки и приятни маршрута. Разходката ни започва по първия маршрут, който е основният. Той ни води до Синия вир и Крушунския водопад, който се спуска от 20 метра височина и се разклонява на няколко по-малки ръкава. Те представляват най-голямата травертинова каскада у нас, разположена по протежение на река Пройновска, изпълнена с водни прагове, малки и по-големи водопади и водни басейни. Спираме се да се насладим на красотата на водопадите и да направим няколко есенни снимки.
Цялата местност е карстова, а известният син цвят на водата се дължи на варовиковите отлагания в скалите. Големият водопад извира от едноименната пещера, която остава сякаш скрита от водния пад. Преди няколко години имаше свлачище именно тук и тежък инцидент с туристи, поради което маршрутът на екопътеката е променен и скъсен, за да се избегне евентуална опасност за туристите. Самата екопътека прави кръг и ни връща обратно на разклонението за двата маршрута.
Другата пътека води до Пещерата и Тайнствения водопад. Пещерата същност е мястото, откъдето извира водата, спускаща се надолу към водопада. Според табелите тя е дълга над 2 км, но не е благоустроена и не може да се разгледа отвътре, но отвън тя е доста интересна и самата скала изглежда като надвесила се над пътеката, по която вървим. Наблизо има изградени няколко беседки за почивка и пикник.
Продължаваме по пътеката и табелките, които ни насочват към водопада, който в момента е почти пресъхнал, но въпреки това много красив. Прилича на огромна зелена гъба, от която се спускат тънки струйки вода. Може да се застане под самия водопад и да се насладите на свежестта на водата и звънящите водни капки.
Защо посетихме Крушунските водопади през есента?
- Въпреки че най-подходящото време за посещение е през лятото, когато водопадите са пълноводни и ще може да се видят в пълната им прелест, аз предпочетох разходка именно през есента, защото успяхме да им се насладим без много хора.
- Невероятно красивата есенна картина на водопадите и златните листа, които покриват всичко наоколо са наистина живописни и си заслужава да се видят през този сезон.
- Липсата на комари. От всички посещавали водопадите преди мен съм чувала, че освен много хора, тук има и страшно много комари. Есента обаче не предразполага за тези неприятни гадинки, така че у спешно разминахме срещата с тях.
Онгъл- къщи за гости
След разходката по екопътеката на водопадите се отправяме към къщи за гости Онгъл, където решихме да отседнем за уикенда. Онгъл са 4 преобразени стари сгради в село Кърпачево, само на няколко километра от Крушунските водопади. Ние сме отседнали в Онгъл изток - старото селско училище, чиито класни стаи са преобразени в просторни и светли стаи за гости, които те карат да се почвстваш у дома. А в нашата дори имаше камина за студените вечери.
Същност онгъл се нарича първия лагер, селище на Аспаруховите българи след заселването им отвъд Дунава. Това място наистина ни връща към българския дух, към историята, към българската кухня, конете, природата..
Ресторантчето е малко, но много уютно. Сякаш вечеряме в хола на нечий дом. Кухнята е семпла, но с типични български предложения. Залагаме на вкусна селска салата, салата от тиквички, гювечета, а за десерт – сладък салам с носталгична нотка към детството.
Някои утрини са по-магични, защото се събуждаме в истински рай с чист въздух, в подножието на Деветашкото плато и със спираща дъха гледка към Дунавската равнина. Сутринта започва с домашна закуска и чай на чист въздух в градината, докато се любуваме на красивите коне, които подготвят за урок по езда. Едно прекрасно място, което много приятно ме изненада и се надявам да посетим отново скоро, защото ме плени с уюта и топлото отношение.
Тръгваме си с усмивки и обещание пак да се върнем тук напролет, а сега се отправяме към следваща ни спирка…
Деветашката пещера
Деветашката пещера е уникален природен феномен, тя е много по-различна от всички пещери, които сме посещавали. Разположена между десния бряг на р. Осъм и в северния склон на Деветашкото плато, тя е най-голямата пещерна зала у нас. Според математически изчисления в пещерата може да се побере цялата катедрала „Свети Александър Невски“ заедно с камбанарията.
Деветашката пещера е осветена от 7 отвора, които местните хора наричат „окна“, през които минават слънчевите лъчи. Самата пещера започва с внушителен светъл свод и светла входна част, която се разделя на два ръкава. В единия ръкав на пещерата минава живописна рекичка, като на места водния поток образува малки и големи езера, които създават неповторима зелена атмосфера в скални пейзаж.
В другия ръкав на пещерата липсата на светлина и високата влажност създават изключително подходящи условия за живот. Тази част е дълга над 2 км, но не е благоустроена за туристи. Тук обитателите на прилепи. Същност Деветашката пещера е едно от трите най-значими местообитания на прилепи у нас. Тук в месеците от ноември до април зимуват над 50 хиляди екземпляра от повече от 12 вида прилепи. Влизането в тази част от пещерата, която служи за тяхно убежище през този период е абсолютно забранено и достъпът е ограничен. Можем да чуем писъците им от цепнатините в тавана на проходните пещери и само да си представим колко много прилепи живеят вътре.
3 любопитни факта за Деветашката пещера:
- В началото на миналия век пещерата се използва за съхранение на храни от държавния резерв заради естественото проветрение и постоянната ниска температура.
- През 50-те години на миналия век почти до началото на 21 век пещерата е използвана като склад на гориво на Министерството на отбраната. Достъпът до пещерата е бил ограничен. Изградени са огромни цистерни за съхранение, чиито основи виждаме днес в пещерата, на места се забелязват и петна от нефт и се усеща лека остатъчна миризма на бензин. Военните построяват жп линия за транспорт на горивото. През 90-те години започва разчистване на пещерата и през 1996г. тя е обявена за природна забележителност, отворена за посещения.
- През 2011г. тук са снимали холувидската продукция „Непобедимите 2“. Самите условия и снимките са широко дискутирани и критикувани от еколози и природозащитници, които смятат, че снимките заплашват и могат да прогонят част колонията прилепи, която обитава пещерата. Въпреки това снимките на филма са изместени с няколко месеца, за да се пропусне периодът на хибернация на прилепите, за да бъдат екологичните щети възможно най-малки. А екипът на „Непобедимите 2“ изгражда мост над река Осъм, който използват за целите на кин продукцията и в последствие остава като подарък за местните жители. Този мост днес доста улеснява достъпа до входа на пещерата, защото преди 2011г. се е налагало пътят да е позаобиколен и реката да се премине през друг мост по-надолу.
Ако имате повече време в района на Деветашкото плато разгледайте още няколко интересни пещери:
- Пропастна пещера "Стълбица" -край село Карпачево - имайте предвид че пещерата е неохраняема и влизането става с повишено внимание с помощта на стълбата, поставена на входния отвес. За любителите на силни усещания мястото е много интересно, защото сякаш слизате в долна земя по стълба. Не забравяйте да вземете с вас фенери или челници.
- Пещера Гарваница е друга пропастна пещера, намираща се на 1,5 км от село Горско Сливово. Влизането в тази пещера също е с особено внимание и не бих я препоръчала на хора със страх от високо или от тъмно, на тези от вас, които обичат приключения, със сигурност биха я харесали.
- Можете да направите и кратка спирка за разходка из Ловеч. Не пропускайте покрития мост на Кольо Фичето, старинния квартал Вароша и църквата "Света Богородица", както и Баня Делим Хамам - виртуален Музей на Водата, чиято сграда някога е била действаща баня. Ако разполагате с повече време достатъчно време може да се изкачите до паметника на Васил Левски и останките от Ловешката крепост.
Ако имате още предложения за района на Крушунските водопади, моля, да ми споделите в коментари.
Поздрави и усмивки,
Лили