Посетихме Етъра за пореден път тази година, като го съчетахме с разходката ни до град Трявна и Дряновския манастир.

“Етъра” е Етнографски музей на открито, създаден през 1964г., а по-късно през 1971г. е обявен е за архитектурно-етнографски паметник на културата с национално значение. А именно да съхрани бита, културата и традиции на Габровския край и да ги покаже по достъпен и нагледен начин на следващите поколения. Точно за това обичам да се отбиваме там, винаги когато сме наблизо.

 Днес в музея са разположени 50 обекта. Тук открихме реставрирани  обекти, пренесени автентични предмети и занаятчийски уреди, както и репродукции на действителни сгради от Габровския регион. 

Водното колело е емблемата на Етъра не случайно. Именно тук има богата колекция, представяща техники за работа с вода и овладяването на водната сила. Изградена е система, по която водата достига на две нива и задвижва водните съоръжения в комплекса. На първото ниво има точило, тепавица, воденица-караджейка, валявица и струг за гаванки, а на второто гайтанджийска одая, воденица-долапкиня, струг за бъклици, бичкиджийница и валявица. Повечето от вас, сигурно дори и не са чували тези съоръжения, а значението им е било от огромно за живота и бита на нашите прадеди.

Часовниковата кула е копие на кулата в Габрово, а на мен ми напомня и на тази в Трявна, която видяхме предния ден.

Чаршията със занаятите винаги е любимата ми част от посещението!

Къщите на чаршията са образец за типична балканска архитектура- на първият етаж се намира занаятчийската работилница, а на втория е жилищната част от сградата, където е живеело занаятчийското семейство.  Надникнах във всяка от къщите, където се показва нагледно традиционен български занаят – бакърджийство, иконопис, сарачество, хлопкарство, шекерджийство, куюмджийство, тъкачество, грънчарство, дърворезбарство.

Не се притеснявайте, ако дори не сте чували за част от тези занаяти. Повечето майстори в работилничките са много дружелюбни и с радост разказват за старите занаяти идемонстрират старинна технология както в миналото с помощта на оригинални ръчни инструменти. Всеки може да  участва в създаването на нещо ръчно и уникално, а след това да отнесе безценен спомен и оригинален сувенир у дома.

В бакърджийския дюкян ме посрещнаха най-дружелюбно и с усмивка! Бакърджийството или още медникарството е производство на медни съдове, които се използвали в бита - джезвета, подноси, чинии, съдове за вода, сервизи, чаши  и други. На живо наблюдавахме процеса по изработването на медно джезве, а майсторът сподели, че занаятът никак не е лек и за приготвянето само на един малък съд като джезве за кафе са необходими най-малко три дни усърден труд.

 В иконописното ателие на Етърската чаршия пази традиционен занаят от Тревненската школа, която е една от най-старите иконописни школи у нас. Освен дарба да рисуваш, иконописът изисква и дълбоко познание на християнството и църковните канони.  Но за това пък, за да се наслаждаваш на цветните икони, трябва само да се запътиш към иконописното ателие, чиито стени отвън и отвътре са обсипани с хиляди ръчнорисувани икони.

Тъкачеството - с любов към всеки детайл!

Красотата на този занаят се крие в пъстрите геометрични линии, в които са заплетени български шевици, сюжети и народна митология. Тъкачество на домашния текстил като килими, черги и китеници се извършва на големи станове, а самия процес отнема седмици и месеци, за да се завърши едно тъкано изделие.

В края на занаятчийската чаршия се намира църквата „Свето Богоявление“ с училище. Тя е копие на храм от с. Радовци, община Дряново от 1868 г. За съжаление при последното ми посещение, църквата беше затворена и е успях да я разгледам отвътре. Но се замислих, че именно пристъствието на църква и училище създават цялостното усещане сякаш се намирам в автентичен възрожденски град.

На тръгване не пропускаме пекарната! От фурната си купихме топли гевреци със сусам, приготвени на място и извадени от току що от каменната пещ.

В Етъра избягахме за няколко часа от модерния свят, научихме нещо ново затова как са живяли предишните поколения и почувствахме духа на Българското Възраждане!

Поздрави и усмивки,

Лили

Ако статията ви е харесала, споделете я, за да достигне до повече хора.

Follow me on Instagram: