Запътваме се към дестинацията Мадарски конник без дори да предполагаме, че днескашната разходка ще ни предложи още няколко невероятни места, за които дори не сме знаели.

На влизане в комплекса откриваме, че освен известният символ на България, Мадарският конник, ни очакват още три скали пещери, стара крепост и прабългарски светилища.

Да тръгваме!

Трите пещери   

Разходката ни в подножието на Мадарското плато  започва от пещерите на Мадара. Именно тук са открити първите следи от човешка дейност  в района много назад във времето, в неолитната епоха около 3-4 хилядолетия преди Христа. Пещерите са плитки и сухи, голямата пещера дори не е истинска пещера, а скален навес с огромни мащаби. Откриваме обвита  в зеленина пещера, от върха на която капят капчици чиста вода, много хора вярват, че водата е лековита. Пещерата притежава невероятна акустика, което й придава допълнителна мистичност.

Следващите заселници на тези пещери са били траките от племето гети, които използват пещерата за светилище на трите нимфи в периода 5-1 век пр.Хр. Именно за това днес Голямата пещера е известна още като Пещерата на нимфите. В голямата пещера е открита мраморна част от плоча от храма на нимфите.Трите нимфи  са покровителствали гората, водата  и плодородието. От храма е открито също едно много интересно мраморно зодиакално кълбо, от което са запазени 4 знака – водолей, риби, овен и телец. За съжаление другите 8 знака от зодиака не са стигнали до наши дни. Въпреки това този ценен артефакт ни показва астрономическите познания на траките, те, също като нас, са се интересували какво им вещаят звездите, какво ги очаква занапред.

Втората пещера е служела за църква в Ранното Средновековие, по времето,  когато столицата се мести от Плиска във Велики Преслав. Тогава скалното плато е дал възможност за развитието на монашеска обител и скален манастир с над 150 килии, вкопани в скалите. Днес в пещерата отново откриваме действащ параклис , който е осветен през 1993г. под името Св. Пантелеймон, светец лечител и покровител на здравето.  

Третата пещера също е била обект на човешка дейност. Най-вероятно е обитавана още от първобитните хора. В пещерата е съществувало ателие за обработка на кремък, за това съдят археолозите по откритите предмети вътре. В подножието на голямата пещера са извирали два потока. В миналото наличието на прясна и чиста вода винаги е било решаващ фактор за възникването на селища и устройването на живот.

Днес откриваме хиляди малки и големи кули от балансирани камъни. Не знам чие дело са, нито от кога са тук, но с усмивка си спомням за подобна гледка, която видяхме на Еко-пътека Бялата река преди няколко месеца.

Мадарският конник

В подножието на скалата на Мадарското плато поемаме на друга алея, която ни отвежда към Мадарския конник. Най-същественият и най-важният обект, заради който сме се запътили в този район. Конникът е изсечено изображение (барелеф) върху самата скала на 23 метра височина от нивото на съвременния терен. Този барелеф е продуциран от ханската власт по време на Ранното Българско Средновековие.  Композицията е в естествена големина във височина 2.90 м на 3.10 м. Включвайки цялата композиция – конника, кучето и лъва. Днес лъвската фигура е доста по-трудно забележима заради естествената ерозия. Идеята за създаването на паметника е триумф, най-вероятно една картинна история, която разказва за създаването на България. А лъвът е победеният, тогава враг, Византия, защото Аспарух идвайки тук, отвоюва територия от Византия. Знакът на знамената на византийската армия е бил именно лъв.

Най-вероятно Мадарското плато е било ханска резиденция и аул (военно укрепление) по време на първите български владетели. Най-вероятно за това те избират именно тук да изсекат в скалите и да увековечат този символ в скалите. Фигурата на конника се допълва от три надписа от трима владетели, изсечени в скалата на гръцки език, като са добавени в последствие след изображението. Тези надписи са от различни български владетели и разказват важни исторически събития.

Надписите в скалите

Първият и може би паралелен с конника, е надписът на хан Тервел. При него става въпрос за събития през 705г., когато хан Тервел помага на византийския император Юстиниян II  да се върне отново на престола в Константинопол. За тази помощ хан Тервел получава кесарска титла, нещо нечувано до тогава за езически престолонаследник,  а за подарък България получава областта Загоре, първото териториално увеличение на новосъздадената държава.

Вторият надпис, разположен под кучето, е от времето на хан Кормес или хан Кормесий, наследник на Тервел. Тук надписът разказва за по-рано станали събития, 717-718г., все още по времето на Тервел, когато пак българската армия се притичва на помощ за да се смъкне сухопътната обсада на Константинопол от арабите. Тогава арабският халифат се засилва изключително много и решава да превземе Европа чрез два лъча. Единият през Пиренеите и успява да влезе през териториите на съвременна Испания. А вторият лъч е през Балканския полуостров, където пред Константинопол биват спрени с помощта а българите. Това единодействие на балканските владетели се оказало много краткотрайно, няколко века по-късно исляма пак идва, но тогава балканските народи не са единни и не успяват да стопират това нашествие. Но да се върнем обратно към надписа, по времето на първата обсада на арабите около Константинопол, хан Кормесий е бил съуправител на баща си Тервел и е бил изпратен начело на българската конница. За това именно в негово време и от негово име е изписано под конника това по-рано станало събитие.

Третият, за съжаление най-ерозирал надпис, е от времето на хан Омуртаг, в началото на 9 век. Тук става въпрос за някои от клаузите на 30 годишният дълбок мир, който сключва хан Омуртаг.Този мир му дава възможност отново да изгради столицата Плиска. Тронната палата, каменните градежи, за което ви разказах в статията за Плиска.

За съжаление е почти невъзможно да видим надписите в днешно време. Има много сила вторична ерозия причинена от човешка дейност в началото на миналия век при първите проучвателни дейности на терен. През 1905 г. изследователите тогава решават да го увековечат завинаги като направят гипсова отливка на барелефа. Без предпазно фолио или други защитни средства  те поставят гипса направо върху изображението, след като дърпат гипса те разрушават част от горния слой на барелефа. Освен това в скалните цепнатини остават парченца гипс, останал така във времето именно той предизвиква една много дълбока късна ерозия. Днес изследователите се борят срещу тази ерозия, като дори са синтезирали бактерия, която да се изхрани с гипса и да се карбонизира върху самата скала. Все още текат тестове и не е ясно дали желания финален резултат ще е именно такъв. След като са направили отливката, с помощта на материал от района, са направили най-точното копие, което се намира в Археологическия музей в София.

Историята за откриването на Мадарския конник

Първият проучвател и откривател на Мадарският конник е унгарският учен Феликс Каниц. През 1872 г. той идва като пътешественик в шуменския край. Минава през с.Мадара и вижда изсечения барелеф в скалите. Той записва легенда за латинския император, който ходел на лов по платото, но конят му се уплашил и го хвърлил от скалите и той загинал тук. Неговите близки решили в знак на почит да направят изображението му на скалите. Но легендата допълва,  че този владетел управлявал в Абоба, а Абоба е турското име на Плиска. Именно с тези отпратки и чрез археологически изследвания, учените стигнали до заключенията, че става въпрос за българското Средновековие и  изобразеният конник е именно български владетел. Съвременната наука не може да каже със сигурност кой е изобразеният владетел от хан Аспарух до хан Омуртаг. Различните надписи навеждат на различно мнение.  На мен ми допада идеята да приемем мадарският конник като събирателен образ на смелия български владетел, който създава и утвърждава България.

ЮНЕСКО и Мадарският конник

Мадарският конник е включен в листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО още през далечната 1979г. Единствен по рода си в Европа, конникът е уникален за нашия континент. Интерес е обаче фактът, че в Азия име двойници на Мадарския конник в Афганистан и Иран. За съжаление обаче талибаните в Афганистан са стреляли по изображението и то вече е само половинчато. Най-вероятно е принадлежало на хора със сходна или еднаква култура, тъй като знаете, че там е прародината, от където прабългарите са започнали своето преселение. Още преди прабългарите, в Иран има изображение на конник, но в краката на коня са поставени отсечени глави, символ на народите, които са победени от този владетел.

Прабългарските светилища и отбранителната крепост

Продължаваме разходката наляво от конника към крепостта, която е разположена на самото плато. Около 380 стълби водят до върха на платото, то което се открива прекрасна панорама с Шумен, паметника 1300 години България, Шуменска крепост, дори и Плиска. Крепостта е оригинална в основите си и с реставрация и консервация до 2 метра. Тя е имала отбранителна функция, в самата крепост е имало малка църква и казармени помещения, които са служили за съхранение на оръжия и боеприпаси.

На връщане от крепостта минаваме покрай свещените места на прабългарите, наречени капища. Тези капищата представляват  два правоъгълника, вписани един в друг. Освен тях има и един свещен камък, който е ограден с дъговиден зид. Българите по време на езическия период са вярвали, че има такива свещени камъни, до които можеш да се  докоснеш, за да получиш изцеление. И днес много хора, казват, че Голямата пещера и свещеният камък са енергийни места, на които можете да се заредите с много положителна енергия.

Второто капище пък е преобразувано в църква след покръстването на българите и приемането на християнството в държавата. Днес виждаме основите на капището и върху него основите на построения по-късно християнски храм.  

Да не пропуснем и музейната експозиция

Интересни са артефактите, които открихме в последната ни спирка – музея. Той пази историята на Мадарското плато от различните епохи. Сред най-интересните артефакти, открити в района, са  оброчни плочки  на Херос или тракийският конник.Той е изобразяван като конник, ловец, придружаван от две животни – лъв и куче. В пещерата са открити множество такива плочки в различни стилове, големини, изработени от различни майстори. Оброчните плочки са предмети, които се обричат на бог, като се поставя в неговото свято място – светилище, храм, църква или домашен олтар. Плочките са изработвани в знак на благодарност за изпълнена молба.Въпреки че малките плочки много напомнят на мадарския конник в скалата,  доста голяма разлика между тракийския конник и мадарския конника. Делят ги епохи, вярвания  и начин на изобразяване.  

Поздрави и целувки,

Лили

Ако статията ви е харесала, споделете я, за да достигне до повече хора. 

 Follow me on Instagram: