Българският Стоунхендж

Кратък преход в гората и само след 40 минути се озоваваме пред Мегалитът над Бузовград – известен като българския Стоунхендж!

Скулптура от камъни, подредени от човешка ръка през далечни времена: 1800-1600 Пр.Хр. Предполага, че светилището е дело на населението обитаващо тези земи преди траките, а самите траки, са го „наследили“ в последствие, вписали и използвали в техните ритуали.

От Мегалитът се открива невероятна гледка в към Долината на тракийските царе, връх Триглав, билото на Стара планина, град Казанлък, язовир Копринка и дори паметника на Шипка и този на Бузлуджа.

Траките и Мегалитът

Според вярванията е използвано за календар, космическа обсерватория, както и за съобщителна станция със съседните върхове – Шипка, Триглав, Трън.

Траките използвали разположението на слънцето, за да измерват дължината на деня, месеците и така отброявали годините. В този календар те не са отчитали всеки ден, а само сезоните и важите дни в житейския им кръговрат. Слънчевите лъчи преминават през процепа на Мегалитът и се отразяват в отсрещната скала в деня на Лятното слънцестоене (21 юни).

Началото на лятото и равноденствието е свързано с периода, когато започва активната работа по животновъдството. Така те пресмятат например кога да наемат пастирите и сключват споразумения за отглеждане на добитък и обработване на ниви. Разбира се, това е най-примитивната му употреба.

Най-вероятно точното разположение на слънчевия лък в деня на лятното слънцестоене е свързано и с ролята на астрономическа обсерватория. Така древните траки определяли кой е най-дългият ден в годината, а оттам и продължителността на астрономическата година и сезоните.

Предполага се, че е използван при култови ритуали и погребения на тракийски аристократи и жреци. На хълма са разположени множество скални структури като т.нар. „трон“ и „жервеник“ в съседство на изток. Има теории че мегалитът е бил част от култов светилищен комплекс, изграден от три част. Мегалитът заедно с потъналата в язовир Копринка столица на траките-одриси  Севтополис и могилата Голяма косматка оформят триъгълник.

Врата към отвъдното

Вратата на богинята Майка – от тук са излитали духовете на хората и са отлитали в небитието.

Според вярванията на траките изгревът на слънцето символизира раждането и началото на живота, а залезът – символ на смъртта и света на мъртвите.  Ето защо се предполага, че Мегалитът е врата към отвъдното, бележеща прехода от нашия свят към отвъдния.

Тракологът проф. Фол е поискал след смъртта си прахът му да бъде разпръснат по време на лятното слънцестоене през скалния отвор, тъй като самият той е вярвал, че мястото е врата към отвъдното.

На камъка от ляво на Мегалитът в страни от паметната плоча на проф. Александър Фол има издълбан улей. Има предположения, че по тях жреците гадаели с ритуали с вино и огън кой е най-плодородният за зачеване ден.

Крепостта Бузово кале

Крепостта Бузово кале се намира на 400-500 м източно от Мегалита. Там на височината е направена през 3-4 век като пътна и отбранителна станция. От там са наблюдавали района и съобщавали за чужди вражески племена. В района са открити монети от времето на Константин Велики и части от ранно-византийска керамика.

По време на турското робство местните хора се скрили от османските нашественици. Близо 6 месеца местните се защитавали от там. Техен предводител бил Бузьо войвода. Турците не успявали да превземат крепостта, защото имала таен тунел, чрез който слизали и взимали вода от Тунджа. Турците извикали на помощ един виден албански ръководител. С негова помощ те открили тунела и спрели достъпа на хората до прясна вода и храна. З дни хората в крепостта чакали вода и храна, разбрали какво се е случило, те избягали през друг тунел. Никой не разбрал как и къде. Крепостта останала празна, а селяните се спасили.

1906г. когато сменят турските наименования с български, местните хора нарекли калето Бузово, на името на неговия военоначалник, а „кале“ означава град. От тук идва и днешното наименование на селото – Бузовград.

Под калето в гората през 2012 г. е открита тракийска гробница. Да е забравяме, че сме в долината на Тракийските царе! По форма и размери гробницата наподобява Голямата косматка, единствената разлика е, че е с 30 см по-висока от нея.  В момента тя е консервирана и се чака финансиране, за да се разработи и да стане достъпна за посещение. Предполага се, че е била ограбена от иманяри, преди да я открият официално.

 Поздрави и усмивки,

Лили

Ако статията ви е харесала, споделете я, за да достигне до повече хора.