Миналият уикенд решихме да избягаме от дъжда и лошото време в София, а вместо това да открием някое ново кътче за разходка. След като прегледахме няколко прогнози за времето, решихме да се насочим към Тетевенския Балкан, където прогнозите бяха за време без дъжд поне до късния следобед.

Избрахме една екопътека, която до сега, признавам си, не бях чувала, но звучеше повече от обещаващо – екопътека „Нагоре към слънцето“. Какво по-обещаващо за дъждовен уикенд?

За екопътеката

Тръгнахме към Тетевен и Рибарица. Тетевенският балкан ми е малко познат и гледките на живописните скали около града много ме впечатлиха! От центъра на Тетевен се насочихме по посока с. Бабинци и на един голям почти 360 градусов завой преди селото видяхме табелата за начало на пътеката, както и малка отбивка, където могат да паркират 3-4 коли.

Оставихме колите и потеглихме нагоре. Първите 50-тина метра са стръмно изкачване, а след това продължаваме по камениста и тясна пътека. Тук започват да се прокрадват първите гледки между мъглата. Село Бабинци бързо остава долу в ниското, а над него се стелят мъгли.

Първият половин час разходката е в скалист участък, по който срещнахме стадо кози и няколко крави. Срещнахме и най-сладкото овчарско куче, беше още бебенце, но въпреки това пазеше стадото, а Чарли водеше напред нашата малка група. По протежение на маршрута имаше разцъфтели много билки, които ухаеха прекрасно. Скалите бяха обсипани с нацъфтяла мащерка. Нейният цъфтеж е от юни до август, а казват, че най-лековита е набраната на слънце мащерка. Помислих си да си набера стръкче-две и да пренеса чудесния аромат вкъщи, но реших да го оставя за навръщане. Ако решите да берете мащерка или каквато и да е билка от планината, имайте предвид че се бере само надземната част без да отскубвате коренчетата, за да може другата година отново да поникне.

По-нататък маршрутът минава през гора, която вече беше обвита в мъгла. Изглеждаше едновременно магично, но и леко страховито колкото по-навътре влизахме, защото липсата на слънце обви гората в  полусумрак, а мъглата напред ставаше все повече. По средата на маршута излязохме на поляна, която приличаше на седло между два върха. На седловината ни очакваха две беседки, огнище, а вероятно в слънчево време и грабваща панорама към съседните върхове Острич и Трескавец, които бяха обвити в мъгла.

Починахме за малко и продължихме към втората половина от екопътеката. След малко изкачване в горист терен  достигаме „караулката“, както ние я нарекохме – дървена панорамна площадка. На мен ми се стори дори по-приятно място за почивка, а и добра идея за заслон за предстоящата буря, защото мъглата вече беше много гъста, а облаците ставаха все по-черни.  

По целият маршрут пътеката беше много добре маркирана и намирахме лесно маркировката по дърветата и камъните. След панорамната площадка продължават няколко пътеки в ливадите с джунгли от папрати под връх Червен. За съжаление тук маркировката свършва, а следват много пътеки между папратите. Намирахме се в самото подножие на връх Червен, но върхът е обвит в мъгла и не се вижда.

Следва кратко изкачване по една от пътеките, които се изкачват нагоре и самият връх Червен - широко плато с отвесни скали. В ясно време от платото ще се открива  панорамна гледка към долината на река Бели Вит, Тетевен и цялото било на Централна Стара планина.

Екопътеката определено беше много приятна и въпреки че не можахме да се насладим на спиращи дъха гледки в мъглата също имаше един особен чар, който придаваше мистичност на мястото. Определено ще се върнем пак на есен, когато Тетевенския Балкан ще е обагрен в златно и червено, но този път ще чакаме ясно и слънчево време, за да ви покажа и панорамата.

Споделете ми вашите любими и малко познати пътеки, а аз обещавам да ги посетя при първа възможност!

Поздрави и усмивки,

Лили