Старопрестолна Плиска

Плиска е централна резиденция на българските владетели и първа столица на ранносредовековната българска държава в продължение на повече от два века. Днес се отправяме на едно пътуване назад във времето, за да проследим стъпките на българите по онова време. Под руините на първата българска столица живее история, която трябва да бъде видяна и разказана.

Разходката ни започва от музея в Националният историко-археологически резерват Плиска или на кратко Стария град Плиска. Сградата на музея е така замислена, че част от северната крепостна стена минава през сградата. Тук благодарение на екскурзоводката се пренасяме в една приказка за прабългарите и първата българска столица. За съвременната реставрация са използвани оригинални автентични камъни от същия период, разказва ни тя. Всички разкопки, които виждаме в националния историко-археологически резерват „Плиска“ са оригиниални - до втори, трети и на места до пети ред е автентичен градеж от VII-IX век, а нагоре е направена реставрация, като е надстроено с автентични камъни, намерени в околността.

Първата българска столица

Плиска е била българска столица в продължение на 212 години в периода от създаването на българската държава през 681г. до 893 г., когато столицата е преместена във Велики Преслав. Столицата минава през 3 архитектурни периода. Първите българи са живеели в юрти на бивак, така както са живели в Азия, от където идват прабългарите. Първоначално, заселвайки се в Плиска, българите изграждат такъв стан от юрти, вкопани в земята жилища от дърво и кожа, които наподобяват кръгли палатки.

Цялата територия на нашата първа столица Плиска обхваща 23 хиляди декара. Прабългарските градове са изграждани като вписани един в друг вписани правоъгълници. Вътре е обградено едно по-малко пространство – вътрешен град, където е живеел ханът и неговите приближени, а във външният град са живели обикновеното население.

Следващият период е дървеният. Изграден е дървен дворец и жилищата на населението започват да се изграждат по-масивни и вече от дървен материал. Дворецът по онова време, също изграден от дърво, е известен като Крумовия дворец, въпреки че най-вероятно строителството му започва още по времето на хан Тервел. Наречен е обаче така, защото дворецът спира да съществува през 811г., когато Никифор Геник тръгва на поход срещу България. По това време Крум се намира около територията на днешна София, където се лекува и почива около минералните топли извори на Сердика. Въпреки многобройните писмени молби, които ханът праща до император Никифор, той напада столицата ни и пирува 3 дни, като изпразва избите с вино на хан Крум. Доволен от завоеванията си, Никифор опожарява Плиска и тръгва обратно към столицата Константинопол, но хан Крум му прави засада при Върбишкия проход. Там Никифор загива и хан Крум прави прочутата си чаша от главата на Никифор. Българите, езичници по това време, са вярвали, че по този начин се поема част от силата на императора. След като столицата е била опожарена започват възстановителни дейности.

Строителството на хан Омуртаг

Най-величествен и впечатляващ е третият период – каменният, който започва със строителството на хан Омуртаг, известен като ханът строител. Той изгражда каменната стена, която огражда вътрешния град, чиито останки се открити и реставрирани днес. На всяка една от стените е имало по една порта и по двойка бойни кули за наблюдение и отбрана на града. Той изгражда нов дворец, известен като Омуртаговата тронна палата. Този дворец се е използвал само с административна цел, тук са се взимали най-важите решения за българската държава. По негово време е изградена трета част на града, вписана вътре във втората- така наречената цитадела, която огражда площ от около 200 дка. Тя е била личното пространство на хан Омуртаг.

Целият град е оплетен от мрежа от тайни тунели или ходници. Те са били доста широки и са отвеждали извън пределите на столицата. По този начин хановете са можели да напуснат вътрешния град при опасност. След тях се изграждат по-тесни и малки тунели, които са свързвали различните жилищни сгради и храмове. Като големина в част от тях е можела да мине впряг с конска каруца, а в по-малките е можело да мине човек на кон. През пожара в 811 г. ходниците изгарят и се срутват, така те спират да се използват. Част от такъв подземен ходник е открит и възстановен, а входът му днес може да бъде видян до останките от Крумовия дворец.

По това време българите са били езичници. Изградени са две капища, два вписани един в друг правоъгълника, с две басейнчета и един жертвен камък по средата. Те са служели за ритуали и жертвоприношения на прабългарския бог Тангра. След приемане на християнството, тези храмове са преобразувани в църкви. Именно тук възниква първата църква след покръстването, известна като царската базилика.

Християнска България

Следващият период от първата ни столица Плиска е свързан именно с приемането на християнството при княз Борис Михаил през 864-865г. Той покръства себе си, цялото си семейство и българското население. Част от болярите обаче са били против покръстването, тъй като са мислили, че се приема вярата на противника Византия и по този начин нашия владетел се подчинява на Константинопол. Те правят бунт, който остава в историята с жестокото си потушаване. Избити са болярите и техните семейства. Княз Борис е твърдо решен да приеме християнството и да отвоюва независима българска църква. Той лавира между Рим и Константинопол, за да извлече максимална полза за българската държава. В крайна сметка княз Борис успява да постигне това в преговорите с Византия и България получава правото на български архиепископ.

Голямата базилика - най-големия християнски храм в Югоизточна Европа

Започва строителството на един от най-големите храмове на Балканите –голямата Базилика в столицата Плиска. Богато украсена с мозайки и мраморни колони, Голямата базилика е катедралният храм на българската столица и най-големия християнски храм в Югоизточна Европа. До нея се изгражда и дворец на българския архиепископ и голям манастирски комплекс. Това е първият български манастир с първото българско училище, където са приети учениците на братята Кирил и Методи. Тук започват да се обучават монасите как да изписват буквите първо на глаголица, след това на кирилица. Започват първите преписи на църковни книги от старогръцки на български език. Изграден е каменен път от дворцовия комплекс до голямата базилика, по който е ставало шествието на владетеля и архиепископа на големите християнски празници- колко тържествено, нали?

Днес тече реставрация, която цели да пресъздаде оригиналният вид на базиликата, такава каквато се предполага, че е изглеждала. Реставрацията се извършва с бял камък от кариера край Мездра и автентични каменни блокове намерени в района на стария град Плиска. Днес стените са издигнати във височина, но набирането на средства за строителството и възстановяването продължава. Всеки може да дари при посещението си или по банковата сметка, открита за целта:

ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД

IBAN: BG47 BPBI 7939 1087 7828 01

BIC: BPBIBGSF

Сдружение Плиска

Макар реставрацията на Плиска и Голямата базилика да е доста оспорвана и критикувана, аз останах много впечатлена от изграденото до сега. Руините сами по себе си представляват късане с миналото и забрава какво е било. Много по-голям интерес предизвиква реставрирана сграда в близък до оригиналния вид, отколкото табела с някаква скица и описание. Смятам, че използването на оригинални камъни и проучванията за това как е изглеждала старата ни столица, ще спомогнат за автентичното възстановяване и много се надявам да видим базиликата завършена до няколко години.

Откривателят на Старопрестолния град

Не по-малко интересна е историята около откриването на стария град Плиска. Стара легенда за лековито аязмо и древен храм отвеждат чешкия любител археолог Карел Шкорпил около мястото, където се е намирала Голямата базилика. По това време никой не е предполагал, че именно тук лежат останките на първата българската столица. Първоначалните хипотези са, че откритите останки са от стара римска крепост, но Шкорпил е убеден, че останките не са от римски, а от български град. Хипотезите му се потвърждават благодарение на открита колона от времето на хан Омуртаг, където се споменава Плиска- старият дом на хана. Следват разкопки, които разкриват средновековно българско селище с крепостни стени, палати, храмове, с множеството надписи на първите български ханове. Така археолозите и историците разбират, че не Велики Преслав, както се е смятало до тогава, а именно Плиска е люлката на българската държава.

Така за откривателя на град Плиска се счита чешко-български археолог Карел Шкорпил. За него казват, че е чех по народност и българин по душа. Откриването и изследването на първата българска столица се превръща в делото на живота му. Именно тук в старопрестолна Плиска Шкорпил желае да бъде погребан. И до днес посетителите на археологическия комплекс могат да се поклонят на гроба на неговия откривател за съвременния свят.

Столицата Плиска е била един от най-големите градове на Балканите за периода VII-IX век. Дори като размери се говори, че е била по-голяма от Константинопол. Това, което днес откриваме в националният историко-археологически резерват Плиска е история за славни времена, за битки и крепости, за велики български предводители, за силна вяра и велика история.

Поздрави и усмивки,

Лили

Ако статията ви е харесала, споделете я, за да достигне до повече хора.