Магията на Източни Родопи
“Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш - ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи ... в себе си.”
Едва ли има човек, който е бил в Родопите, и не се е влюбил в красотата и магията на тази планина. Тези от вас, които ме познават, знаят, че моята баба е родопчанка. От малко дете Родопите са любимо място и втори дом за мен. Обичам красотата на природата, спокойствието и величието на Родопите. И до днес ме вдъхновява силата на духа на родопчаните, тяхната безкрайна любов към фолклора, музиката и традициите. В два поредни блог поста ще ви споделя едни от най-забележителните и красиви места из планината, които съм посещавала. А на тези от вас, които още не са ходили, пожелавам също да се потопят в магията на Родопа планина!
Днешният пост е посветен на Източни Родопи и едни от най-хубавите места, които съм посещавала там. Започваме с може би най-известната и впечатляваща забележителност - Перперикон.
Перперикон - Българското Мачу Пикчу
Перперикон е бил населяван от много различни култури и народи през вековете. Археолозите съдят за това по различните предмети и останки от сгради в различните пластове на древния комплекс. Според учените за първи път е населен още 8000 години преди Христа, след това е бил свещен град на траките, които са почитали бога Слънце, на византийци, римляни и българи.
Животът тук започва още през V хил. пр. Хр., а мястото още тогава е използвано светилище, свързано с култа към Бога-Слънце на хората от каменно-медната епоха. Стратегическото разположение на скалист хълм, лишен от растителност, откъдето лесно може да се наблюдава изгряващото и залязващо слънце. По-късно тук се заселва тракийското преме беси, което изгражда град с крепостни стени, дворци и подградия. Във вътрешата част на града, ограден от дебели каменни стени се намирала царската резиденция на владетеля и неговите приближени. През вековете за Перперикон много пъти са се водели войни между българи и византийци.
До днес са разкрити дворец, няколко акропола, гробница на владетели, християнска базилика, наблюдателна кула, басейн и воден резервоар, римска канализация, перфектен пример за отвеждане и събиране на дъждовни води. Много учени твърдят, че именно тук е било светилището на бог Дионис. Тъй като откритата зала огромна зала на Перперикон отговаря на описанията на храма на Дионис в древните текстове. Там древни гадатели са предричали бъдещето чрез огромни клади с огън. Спрямо неговата височина и сила се определяло, на кого симпатизират боговете и какъв ще бъде развоя на войната.
Легендите разказват, че именно тук са проракувани великите победи на Александър Македонски. В Перперикон има и следи от християнството, защото в двореца ясно личат основите на базилика. Открити са монето от българския период през Следновековието.
След това Унищожен е от турците през XIV век и остава в пълна забрава до началото на ХХ век, когато започват първите открития. Разкопките и проучванията продължават и увещават, че това, което предстой да се открие е много по-голямо и значимо от откритото до сега.
В района се намират още две тракийски светилища, които си заслужава да разгледате. Древното светилище Татул, което е известно като светилището на Орфей, защото археолозите предполагат, че именно тук е погребан Орфей. А второто - пещерата Утробата, друго тракийско светилище, свързано с култа към женското плодородие и богинята Майка.
Камените гъби край село Бели пласт
Тези причудливи скални образувания намерихме съвсем случайно по пътя към язовир Кърджали. Те са естествени образувания във формата на гъби, пънчетата им са с розовникав отенък, а шапките зеленикави, изваяни са от приподата в скали от риолитови вулкански туфи, чията възраст е над 35 млн.години.
Легендата за образуването им пък разказва за четири сестри, които отишли за вода, но срещнали по пътя си турчин. Той посякал първата девойка с меча си и тя моментално се превърнала в каменна гъба, това се случило и с втората , и с третата, а четвъртата толкова се натъжила за сестрите си, че се разплакала и моментално се вкаменила. Търчинът понечил да избяга с коня си, но се превърнал в черна скала, която днес може да бъде видяна близо до каменните гъби.
Съвсем близо до тях се намира още едно подобно скално образувание „Каменната сватба“, което се надявам следващия път да успея също да посетя.
Язовир Кърджали
Язовир Кърджали е един от трите язовира, които събират водите на река Арда. Язовирът буквално се е надвесил над град Кърджали. Любимо място на язовира за мен е с.Главатарци, където можете да откриете множество къщи за гости и хотели, от които се открива невероятна гледка към язовира, особено по залез слънце! Друга атракция са няколкото плаващи ресторанта в язовира. Те имат собствени развъдници за риба и със сигурност ще ви очароват с прясни рибни специалитети. А и самият язовир е известен като един от най-богатите на рибни видове водоеми у нас.
Язовирът предлага добри условия за практикуване на различни водни спортове като кану-каяк. Следващият път бих пробвала каяк тур в язовирите Кърджали и Студен кладенец. А вие бихте ли опитали?
Крепостта и гробницата в с.Мезек
Над село Мезек е надвиснала Средновековна византийска крепост на възвишението Калето. Само на 1 км от границата с Гърция се намира една от най-запазените крепости у нас. Посрещната ни любезно момче и момиче от туристическия център, които ни разказаха историята на крепостта, както й че тя е била много по-запазена до началото на ХХ век, когато е разрушена от турците, които изпролзвали камъни от основата й за направата на турски казарми в Свиленград.
Днес крепостта е облагородена и предлага редица атракции за посетителите-да стреляте с истински лък, да се качите на някоя от 9-те наблюдателни кули, да се изкачите на панорамната площадка, която същност е бункер от Втората световна война или да поиграте шах с огромни фигури. Местните разказват, че при ясно време освен селото и околностите се вижда и Бяло море. Е, ние не успяхме да го видим, но може би следващия път...
Тракийската куполна гробница в с. Мезек е най-дългата и една от най-запазените тракийски гробници. Тя се състой от коридор (дромос), две преддверия и кръгла погребална зала с конусовиден купол. Гробницата е изградена на равно поле, а след това е затрупана с купища земна маса, които с течение на вековете са образували могила, която изглежда напълно естествена. Много интересна е историята около откриването на самата гробница. Повече за нея можете да научите в статията за село Мезек - приказка за минали времена.
Третата задължителна спирка в селото е една малка винарна, в която дегустирахме вино от местни сортове грозде. Посрещна ни лично собственика на винарна Мезек, който сам е съградил едно прекрасно място, която пази българския дух и традиции във винопроизводството.
Старият мост в Свиленград
Няма как да не спомена още една забележителност в района, която посетихме след винената дегустация в Мезек- а именно Старият османски мост в Свиленград. Мостът над Марица е съграден по инициатива на Мустафа паша и много напомня на моста на Дрина във Вишеград, Босна.
На моста се насладихме, докато вечеряхме в прекрасен морски ресторант с гледка към реката. Въпреки че обслужването не беше най-доброто не може да се отрече, че кухнята и гледката си заслужаваха. Ако сте в района и разполагате с повече време посетете и антична вила Армира, разположена съвсем близо до Ивайловград.
Пътешествието в Източни Родопи е пълно с безброй спирки за природни, културни и исторически забележителни места. Споделете ми в коментарите кои са вашите любими места в източната част на планината или ми разкажете за някое, което съм пропуснала. Вижте също още идеи за разходка в чудната планина на Орфей - Магията на Родопите около Смолян - част 2.
Поздрави и усмивки,
Лили
Ако статията ви е харесала, споделете я, за да достигне до повече хора.
