Стара Загора е известна като градът на правите улици и макар да е трудно да се изгубим в града, ви предлагам да се потопим във всичко онези интересни места, свързани с миналото и настоящето на един от най-старите градове в Европа. Пътешествието из Стара Загора е като пътуване назад във времето, което започва още преди 8 000 години и преминава през много и различните епохи чрез кътчетата, съхранили духа на времето.

Античен град Августа Траяна

В централната градска част на Стара Загора се крие истинско съкровище, а именно останките на античния град Августа Траяна, който е първият град, възникнал на територията на днешна Стара Загора.

От античния град Августа Траяна има малко открити останки. Градът може да се датира от времето на римския император Траян. Августа Траяна е бил важен икономически, културен и търговски център в римската провинция Тракия. Античният комплекс достигнал до наши дни се състои от антична улица и античен форум. Запазена е западната порта и крепостната стена, чиято дебелина показва важната й защитна функция за древния град. При разкопките археолозите откриват и градски терми, едни от най-запазените римски терми по нашите земи. Сградата е била внушителна и освен градска баня е служела и като културно-развлекателен център, а едната част от сградата е била застлана с многоцветен мозаечен пот, който можете да видите в Регионалния музей.

Форумът на античния град е открит в средата на миналия век при стоежа на градската Съдебна палата, но при строежа му е унищожена голяма част от останките му. Древният Форум обхващал пространството между крепостната стена на древния град, главната улица и седалките на театъра, останките на които виждаме днес. Солидното съоръжение е с амфитеатрално разположени каменни седалки, които по сметки на историците са побирали повече от 1300 души зрители. По времето на някогашният град тук са се водили гладиаторски битки, както и театрални и музикални постановки, а няколко хиляди години по-късно, Форумният комплекс отново се използва в наши дни за спектакли, балетни представления и фестивали на открито през лятото.

Регионален исторически музей

Ако искате да се потопите в хилядолетната история на Стара Загора, то ви съветвам да посетите Регионалния исторически музей, който съхранява реликви от близкото и далечно минало на града. Експозицията на музея е на три нива и проследява историята на града от 6 хилядолетие пр. Хр. до Руско-турската освободителна война. Проследяват се праистория, Антична археология и Средновековна археология, историята в периода XV – XIX век, както и нова и най-нова история на града.

Сред ценните експонати на музея са монети от различни епохи, римски и тракийски златни накити, препис на „История славянобългарска“, както и копие на Самарското знаме. Изключително любопитен за мен се оказа фото-архивът и запазените облекла от миналия век, който показва тогавашната мода.

Под модерната сграда на музея, чиято форма прилича на силуета на пясъчен часовник, също лежат древни останки. В приземния етаж на музей се намира част от антична римска улица Декуманус Максимус, главната „търговска улица“, която била заслана с каменни плочи, а около нея били разположени занаятчийските работилници. Като вътрешен двор на музея е оформен открит лапидариум. При археологически разкопки в района на сградата са открити останки от антична обществена сграда, в чийто двор е имало декоративен басейн с риби.

Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора 1877 г.“, известен още като паметника на Самарското знаме

Знаете ли историята на Самарското знаме? То е подарено на Българските опълченци от жителите на град Самара, Русия. Прославя се по време на боевете за Стара Загора и Шипка. В историята остава саможертвата на командира на III-а опълченска дружина, подполковник Павел Петрович Калитин, който с цената на живота си спасява Самарското знаме от турски плен, а знамето се превръща в символ на храбростта на опълченците. Днес знамето се съхранява в Регионалния исторически музей и може да се види изложено негово точно копие, а в града е издигнат паметник в чест на храбрите войници срещу ордите на Сюлейман Паша.

Мемориалният комплекс „Бранителите на Стара Загора 1877 г.“ е издигнат по повод 100 годишнината от време на освободителната война и боевете при Стара Загора с армията на Сюлейман паша на 31 юли 1877 г. Бетонната конструкция с височина над 50 метра напомня на развятото Самарско знаме, а в основата му е костница на загиналите. До знамето има скулптурната композиция от български опълченци и руски офицер символизиращи шестте български дружини под руско командване. Мемориалният комплекс е изключително красиво осветен вечер, а от тук може да се наблюдават едни от най-красивите залези над града. Много впечатляващи са и празненствата на 3-ти март, а през последните няколко години се превърна в традиция провеждането шествие с най-дългото българско знаме, което тръгва от мемориалния комплекс и преминава през целия град.

Неолитните жилища

Едва ли сте чували за неолитните жилища в Стара Загора. Преди 8 хиляди години от тук започва историята на града. Неолитните жилища са уникална музейна експозиция и макар отдалечена от центъра на града, си заслужава да бъде посетена. Това е единственото в Европа новокаменно жилище на над 8 хиляди години. Вероятно случил се пожар е изпепелил всичко, но в същото е запазил целият интериор и разположение на къщата. Тя е била построена по традиционен за тогава начин – набити са колове, а около тях се изплита плет, който се измазва от двете страни с глина. При високата температура на пожара тази дървена конструкция с покрив от клони и слама се превръща в керамика, благодарение на изпичането на глината от пламъците.

Благодарение на екскурзовода виждаме основите на къщата, едно голямо и едно по-малко помещение, дори и каменната пещ в жилището. Силно ви препоръчвам и вие да се възползвате от екскурзоводските услуги, за да се насладите истински на посещението в неолитните жилища.

Ески джамия или Музей на религиите

Единствената сграда в града, която оцелява по време на Руско-турската освободителна война, е Ески джамия, позната и като Джамия на Хамза бей. По времето на османското владичество градът се е наричал Ески Зара. По онова време имало 14 джамии, но само тази оцелява, защото е изградена изцяло от камък. Долу в основата се вижда, че за основите на сградата са използвани камъни от Римския град, стените пък са изцяло от камък, а куполът е изграден от тухлички. Самата сграда е вкопана в земята повече от метър, а стените са с дебелина повече от метър и половина.

Джамията днес е известна като Музей на религиите, защото под покрива й има съхранени следи от 5 различни религии в продължение на няколко хилядолетия. Открити са археологически останки от езически храм - малко Тракийско светилище, за което свидетелства откритата малка мраморна плоча на тракийски конник, която днес се съхранява в Регионалния исторически музей. По-късно по времето на Берое (така наричат градът след ІV в.) на същото място е имало средновековна църква, чиито основи и днес личат. Вижда се оригиналният зид, който продължава по-нагоре с възстановка. Самата църква е функционирала от Х век до средата на ХIII век, когато най-вероятно е разрушена от земетресение, сочат следите, които откриват археолозите. По онова време е било прието да се свалят стенописите и да бъдат заровени в олтара на църквата. По време на разкопките археолозите откриват слабо четливи останки от тези стенописи, по които успяват да датират средновековния храм. Останалата част от музея е самата сграда на джамията. Тя е изцяло дело на християни, както самия строеж на сградата, така и стенописите. Джамията е била построена в периода 1402г. -1409г., по нареждане на Хамза Бей и носила неговото име. А запазените до днес стенописи са 1856г., когато джамията търпи първият голям ремонт.

С по-наблюдателно око, а и разбира се с помощта на музейната уредничка открихме няколко изключително интересни детайла в стенописите. На пръв поглед типични мюсюлмански символи, стенописите крият своите тайни. В куполът има скрити пейзажи - между завъртулките на сините пера могат да се забележат 16 различни селски пейзажа. Единият прозорец също има скрити елементи, макар да изглежда на пръв поглед най-обикновен. Има изображение на конска глава в анфас, скрит конник и еленска глава, кон в пряк и дори малка църква. Когато реставраторите се качват на скелето на реставрират стенописите, те първи откриват скритите символи, които не се виждат с просто око. Каква е била целта им се зачудихме ние? А отговорът е много прост – християните оставили своя отпечатък в работата си над джамията, която им била наложена от османския управник. В мюсюлманската символика няма изображения на хора и животни, а същност скритите символи са именно такива. От друга страна, когато се молят, мюсюлманите не гледат нагоре, което запазило тайната на християнските майстори в продължение на няколко столетия. Българите целели да оставят знак, че джамията е издигната и изографисана именно от християнска ръка.

Къщата на Гео Милев

Често наричат Стара Загора градът на поетите, защото градът е родно място на няколко важни поета в българската литература. Един от тях е Гео Милев. Поет, преводач, художествен историк и издател, останал в историята ни като един от най-ярките представители на експресионизма в българската литература.

Семейството на Гео Милев идва в Стара Загора в края на XIX век, където родителите му били учители и се установяват, за да учителстват тук. Бащата на Гео Милев Мильо Славов е бил типичен възрожденец, а майка му Пенка Касабова организира първата мрежа от съвременни детски градини не само в града, но и в България. Когато семейството нараства, Пенка Касабова остава в къщата, в която днес ще се разходим.

Влизаме първо в гостната на къщата, където личи истинският аристократизъм на семейството макар и в скромно обзавеждане. Спалнята на родителите, която по своята същност е била по-скоро творческа стая, където Гео Милев като дете е обичал много да чете и се е обграждал от книгите, които баща му му носил. Запазени са много вещи и снимки на семейството, както и оригиналните мебели. Роднините на даряват на музея много негови ръкописи, писма и рисунки, които в момента са изложени в къщата.

Малкият Гео отрано твори, рисува, издава ръкописни вестничета. Гео дори отворил семейната библиотека за местните деца. Той давал книгите на другите деца по законите на истинска библиотека. Освен библиотека, Гео Милев правел и театър за своите връстници, приятели и съученици. Той сам организирал децата да рецитират стихотворения и да разказват приказки пред близки и роднини. В родната къща Гео пише първите си стихове и поеми.

Семейната къща на Гео Милев е отворена като музей през 1953г. Към старата възрожденска къща е изграден модерна зала – галерия. Там се съхранява стъкленото око на Гео Милев, открито в масов гроб. Гео Милев губи едното си око по време на Първата световна война, където е жестоко ранен. В галерията се съхраняват и неговите експресионистични автопортрети, рисуването е първата страст на Гео. Съхраняват се подаръци, които Гео Милев е правил за своята съпруга Мила Керанова, майката на Леда Милева.

Аязмото – парк „Митрополит Методий Кусев“

Разположен в най-високата част на града, паркът Аязмото е любимо място на старозагорци заради свежия и чист въздух, прохладните сенки на дърветата и уникалната зеленина. Паркът е моето любимо място, където да се насладя на красивата природа!

Според легендите точно тук на върха на Аязмото на мястото на малкия храм „Теодор Тирон“ е имало друг храм, където цар Борис приема християнството и в последствие и християнството като основна религия на България. Аязмото представлява издълбано в скалата изворче в близост до храма. Според преданията самата вода била лековита. Самата дума „аязмо“ означава светена вода и от тук идва името на парка.

Историята със създаването на парка Аязмото е свързана с местния митрополит Методий Кусев, който в началото на миналия век решава да създаде за старозагорци голям парк. Повечето хора гледали скептично на грандиозната идея, но с помощта на вярващи, църкви и манастири, той обединява сили и преобразява голия и скалист хълм в огромен парк с над 3000 дървета. Днес може да се видят както редки и уникални видове, така и традиционна растителност. Паркът е белите дробове на Стара Загора!

Храм Теодор Тирон в Аязмото, Стара Загора — Митрополит Методий Кусев

Но делото на Митрополит Методий не свършва само с това. Той търси място, където да направи храм. Най-вероятно е чувал легендата, че по времето на цар Борис тук е имало извор и храм и именно от тук започва Християнска България. Откривайки водата, митрополит Методий намира мястото, където днес е съграден малък параклис „Теодор Тирон“.

Светъл и изключително уютен е малкият храм, посветен на Теодор Тирон. Освен с богата история на това място, храмът е уникален и със своите стенописи. Силът на стенописите е специфичен, те приличат на мозайка, защото образите са пресъздадени с помощта на множество малки квадратчета. Но делото на Митрополит Методий не свършва само с това. Той търси място, където да направи храм. Най-вероятно е чувал легендата, че по времето на цар Борис тук е имало извор и храм и именно от тук започва Християнска България. Откривайки водата, митрополит Методий намира мястото, където днес е съграден малък параклис „Теодор Тирон“.

Светъл и изключително уютен е малкият храм, посветен на Теодор Тирон. Освен с богата история на това място, храмът е уникален и със своите стенописи. Силът на стенописите е специфичен, те приличат на мозайка, защото образите са пресъздадени с помощта на множество малки квадратчета.

Езерото Загорка и Стария чинар

Следващата спирка от разходката в Стара Загора е в парк Бедечка, където е разположено езерото Загорка, истински оазис в града. Едноименната река Бедечка пълни изкуственото езеро, кръстено на пивоварна Загорка.

Езерото е любимо място за разходка и спорт на местните хора, особено в късния следобед паркът около езерото е пълен с хора. Самото езеро е пълно с живот, освен патиците, които са любимци на малките деца, в езерото има много риби и костенурки, а по дърветата срещнахме и няколко катерички.

Наблизо до езерото се намира Стария чинар, най-старото дърво в Стара Загора. Освен с причудливата си форма, то ни изненада и с достолепната си възраст от над 680 години. Диаметърът на дървото е над 3,6 метра, а интересната му форма се дължи на факта, че чинарът е удрян от мълния. От едната страна може да се види кухият му дънер, но въпреки това дървото е живо, а някои от клоните са толкова дебели и стари, че приличат на стебла на дървета.Наоколо има изграден кът за сядане и дори барбекю. Оказва се, че Стария чинар е любимо кътче за отдих на старозагорци, защото мястото е винаги пълно с хора.

Пивоварна Загорка

Накрая на нашата разходка ви каня на по бира! Заводът на Загорка, която е една от най-големите пивоварни у нас, е отворен за посещение и има специално изграден музей на бирата, единствен по рода си у нас.

Първият завод на Загорка, отворен преди повече от век, се е намирал на същото място, от където днес започва нашата разходка, но по онова време е бил извън пределите на града. Пивоварната има бурна история и неведнъж е затваряла врати, но въпреки това се е запазила и до днес.

Ако ви е интересно кои са основните съставки на любимото пиво, как се е правела бирата в миналото, както и кои са процесите при съвременното производство на пиво, то не пропускайте да посетите завода. Разходката в „Светът на Загорка“ трае около час и половина и разбира се, завършва с дегустация на бира. Вижте повече тук.

Макар и пренебрегвана като туристическа дестинация, Стара Загора има множество интересни места, които си заслужават да бъдат посетени. Централното разположение пък я прави удобна спирка при пътуване към други дестинации, така че ако сте си харесали някои от местата, на които виртуално ви разходих, се надявам да се вдъхновите и да ги посетите.

Поздрави и усмивки,

Лили