Този уикенд се отправяме на пътешествие към един много романтичен и любим български град - Трявна! В Трявна всяко ъгълче е история. Всяко място е попило от българския дух и пази вековна история и традиции, предавани от поколения в семействата.

Гърбавият мост и Часовниковата кула са символите на Трявна, наред с дърворезбите, които и до днес украсяват домовете и храмовете на тревненци.

Днес старият град на Трявна е обявен за архитектурен резерват с над 140 паметника на култура. От дядовата къща до Старото школо и часовниковата кула – всичко тук пази традициите и историята на града. Споделям трите най-интересни и любими преживявания и ви препоръчвам да не ги пропускате, когато сте в Трявна!

1.Старото школо

Старото школо в Трявна е построено през 1839 г, в мрачните времена на османското иго. Първоначално обучението се е водило по взаимоучителната метода. Това ще рече, че по-големите и по-знаещите деца са помагали на по-малките. Такава е била практиката, защото учениците са варирали между 200 и 250 деца в учебната стая, а учителят е бил само един. Това налагало по-големите ученици да му помагат. Те обучавали по-малките с помощта на 66 взаимоучителни таблици, съставени от Неофит Рилски, по които се е водело обучението. Децата са нямали свои учебници и учели чрез фонетична система- един чете, другите повтарят след него, докато научат урока.

Разбира се, толкова много деца на едно място и само един даскал означава много бели и пакости в час. Затова непослушните ги чакали наказания за дисциплината – например стоене на натрошени орехи или царевица, бой с пръчка, намазване със сажди. Тези, които имали неприлично поведение, са били окичвани с черни табели за назидание, с които са минавали през целия град преди да се приберат вкъщи, където са получавали поредния урок. А за добре представилите се ученици имало бели табелки с цветни панделки, които са се носели с гордост през града.

През 1845г. В Трявна пристигнал Петко Славейков, провъзгласил се за даскал и с неговото влизане в училището настъпили много промени в учебния процес. Може да се каже, че се поставило началото на ново развитие на учебното дело в града. Първото нещо, което направил Петко Славейков, е да премахне наказанията. След това въвел класното образование. Въвели се доста нови предмети като пеене по ноти, рисуване, гимнастика, естествени науки и не на последно място писмено и говоримо турски, гръцки и френски език. Целта била българчетата да получават достойно на европейското образование. През 1850 г. се е провел първият публичен изпит, който познаваме от „Радини вълнения“ във Вазовото „Под игото“. Първите книги в училището са подарени от Васил Априлов, в последствие всички тревненски майстори, които са работи из България, Русия и Влашко са носили книги, които са се подреждали в общата стая на даскалото. Това е първата обществена библиеотека с демократичен принцип на достъп – книгохранителницата.

Днес Старото школо е превърнат в паметник на културата и в него се помещават няколко музейни експозиции, които си заслужават да се разгледат. В една от стаите има богата колекция от време измервателни уреди - часовници, компаси, теглилки и други, дарени от кюстендилски майстор. Той ги е колекционирал, някои от тях ремонтирал и дарил на музея на Старото школо.

В най-голямото помещение се намира щедро дарение от художника Димитър Казаков- Нерон. Той е български съвременен автор – изключително противоречива личност през годините. Някои определят неговия стил като нео етнографски, защото навсякъде присъства бъларският фолклор, българската действителност, а в същото време е много модерен. Други го определят като български Пикасо заради неговия уникален почерк и гениалност. Има негови картини в Музея за модерно изкуство в София, в Лувъра в Париж, в музея Пушкин, в частната колекция на японския император и в много други колекции по света. Правил е изложби в Япония и Щатите, но приживе остава много недооценен в България.

В една от стаите на чардака има малка галерия с картини на тревненски художник, който е наследник на стар зогравски род- Иван Попдимитров. Той е първият български художник, който е завършил специално образование за художник. Завършил е рисувателното училище в Букурещ, а след това и Академията за изящни изкуства в Париж. Специализирал е портрет, излагал е картините си в парижките салони, в Елисейския дворец. Когато се завръща в България, става придворен художник на Батенберг и е първия български художник, който прави самостоятелна изложба в Народното събрание. За беда голяма част от неговите творби са унищожени при бомбандировките в София, но макар и малка, колекцията, която е съхранена и изложена в Старото школо, показва големия му талант.

Друго от помещенията съхранява документална сбирка от стари  учебници и пособия, а последната и най-интересна стая показва възстановка на стара учебна стая такава, каквато е била преди повече от  150 години по времето на Петко Славейков. По стените могат да се видят табелките за отличниците и черните табели за нарицание, взаимоучителните таблици. Можете да опитате сами да пишете на пясък, както са правили децата преди да имат свои тетрадки. Можете да се пренесете в атмосферата на старото школо от преди повече от век. В знак на уважение за приноса на Петко Славейков за развитие на тревненското училище, по-късно то е наречено Дядославейковото старо школо.

2. Кафе на пясък във Възрожденското кафене в Трявна

Време е да забравим забързаното ежедневие на големия град и да се потопим в магията на отминалите времена и старите рецепти. Второто нещо, на което ще отделя специално внимание е кафето на пясък, любимо на тревненци и гостите на града.

Кафето, кипнато във пясък, става много по-различно и по-вкусно от останалите видове кафе. Днес не са много местата в България, където можем да се насладим на традиционото кафе на пясък. Във Възрожденското кафене в Трявна предлагат кафе на пясък, приготвено по стара майсторска рецепта, предавана от поколение на поколение. Посрещат ни две млади момичета, които са научили тънкостите по приготвяне на най-вкусното кафе и го поднасят с финес и усмивка в кафенето.

Направата на кафе на пясък е цяло изкуство, като се започне от избора на специално подбрани печени и фино смлени зърна кафе. Традицията повелява кафето да се приготвя  в медно джезве на пясък в специално огнище на слаб огън.  Водата трябва да заври предварително, после се добавят кафе и захар по избор. Когато кафето заври, се сваля и връща на пясъка няколко пъти. Така то придобива мек вкус и силен аромат. Напитката се поднася направо с джезвето и се сервира в малки керамични чашки. Наследете му се на чист въздух на малките трикраки столчета и масички, изнесени на тротоара до Възрожденското кафене.

По стара традиция кафето се пие бавно, но на няколко глъдки. За тези от вас, които са любопитни за старите традиции, ще споделя, че точно това кафе се е използвало за гаданее по утайката. Когато довършел ароматната напитка, този, който гадаел, завъртал чашата три пъти  в посока, обратна на часовниковата стрелка, и я поставял върху чинийката, за да се оцеди. Символите засъхвали и се образували след три минути. След това започвало гадането. Колкото по-малко утайка имало в чашата, толкова по-добре. Светлата чаша предвещавала щастлив живот и хубаво бъдеще,  в противен случай- ако кафето се е събрало по стените на чашата, предстояли неприятности и грижи. Ако пък кафето се е стекло по външната стена на чашата, предстояли пътувания. Важен бил всеки детайл, малък знак или число, които можели да различат в чашата, но това са умения, които не всеки притежавал.  А вие бихте ли опитали да надникнете в бъдещето?

Шекерджийницата предлага и сладки изкушения като меденки, масленки и бяло сладко. Разбира се, като традиционна шекерджийница не минава и без любимите на най-малките тревненци-  захарните петлета. 

3.Улицата на занаятите

От площад „ Капитан Дядо Никола“ минаваме през Гърбавия мост се озоваваме на пъстрата улицата на занаятите. Автентичната улица на занаятите е възстановена по европейски проект през 2006г. и от тогава всички дюкяни тук са във върожденски стил. Светещите цветни табели са заменени с дървени резбовани надписи над всеки дюкян, а вътре ви очаква тревненски майстор, който пази жива магията на някой български занаят.

Тревненската школа може да се похвали с върхови постижения в три от най-красивите занаяти- дърворезбарство, зографство и строителство. Освен тях, тревненци са изкарвали поминъка си в миналото още с грънчарство, кожухарство и кожарство, ножарство, бижутерство, бакърджийство и  др.

Днес наследниците на старите тревненски майстори пренасят занаятите през времето и пазят българските традиции. В повечето дюкяни не само ще ви покажат как  се изработват различни изделия, но и ще можете да видите автентични предмети от старите скринове. По улицата можете да надникнете в работилницата за народни носии, дюкяните, в които се правят резби и дървени ръчно произведени сувенири, керамични изделия.

Не по-малко впечатляващи са художествените галерии, пълни с картини на български съвременни автори. Ние се спряхме най-дълго в кожарския дюкян, където майсторът цървулджия пази цървул, който, според думите му, е принадлежал на Васил Левски. Самият майстор ни очарова с разказите си за традиционния български занаят и за корените му, свързани с Гоце Делчев. Преди години той бил военен пилот на МиГ7, а днес прави ръчно цървулите за повечето народни фолклорни състави у нас. За самата направа на цървулите се използва естествена кожа и са необходими поне 3 дни усилена работа, споделя майсторът.

В шекерджийницата можете да опитате кафе на пясък и бяло сладко, което е традиционни за този регион. В част от занаястчийските ателиета може да наблюдавате автентичните технологии, по които са работили майсторите преди повече от век, както и сами да се включите в изработването на сувенир, който да занесете вкъщи.

Какво още може да видите в Трявна:

§  Часовниковата кула е построенна за да въведе начало, почивка и края на работния ден на заятчийската улица в града.  По повод 100-гoдишнинaтa нa читалището в Трявна през 1971 г. в кулaтa e мoнтирaн мeхaнизъм cъc зaпиc нa "Нeрaздeлни" – песен пo тeкcт нa Пeнчo Cлaвeйкoв и до днес точно в 22 часа след последния камбанен звън жителите и гостите на града могат да се насладят на песента, а преди 20 години в кулaтa e мoнтирaнo и "Maхaлoтo нa Фукo" по идея на местна учителка.

§  Къща музей Ангел Кънчев, чиято експозиция разказва за участието на тревненци в освободителните борби.

§  Музей на Азиатското и африканското изкуство.

§  Музей на резбарското и зографско изкуство и Даскаловата къща, която е типичен пример за Възрожденска архитектура.

§  Музей Тревненска иконописна школа, който пази богата иконна колекция на няколко столетия.

§  Църквата Свети Архангел Михаил. Според легендата храмът датира още от победата на брaтята Aceнeвци в cрaжeниятa с визaнтийcкия импeрaтoр Иcaк Втoри Aнгeл в Трeвнeнcкия прoхoд прeз 1190 г. След това в знак на благодарност към местните хора, братята нaпрaвили пo eднa църквa – и трите c имeтo "Cв. Aрхaнгeл Mихaил" , а  една от тях е именно тази в центъра на Трявна.

Къде да отседнете и да хапнете за обяд/вечеря:

§  В старата част на Трявна има множество стари къщи, които са превърнати в къщи за гости и семейни хотелчета. Повечето посрещат гости целогодишно, защото градът е дестинация за 4 сезона и когато и да отидете, има какво да правите в Трявна.

§  Препоръчвам  ви да запазите нощувката си поне няколко седмици предварително, ако планирате да посетите Трявна през почивни дни или национални празници, тъй като повечето къщи са малки и бързо се заемат.

§  Ние отседнахме в едно ново хотелче „Комплимент“, което ни препоръчаха, след като се опитахме да си запазим апартамент в хотел „Възрожденци“, но той беше вече резервиран. Мога да препоръчам и двете места заради ТОП локацията им в старата част на града и любезния персонал. Освен това хотелите изглеждат като стара възрожденска къща, а отвътре са със свежо и модерно обзавеждане с етно елементи в декорацията. Това много ни допадна.

§  Препоръчваме механа „Старата лоза“, където хапнахме за вечеря. Посрещната ни с меню с традиционни български ястия и приятна атмосфера.

§  Ако искате да опитате качествена крафт бира, произведена по белгийска рецепта, но с традиционни български подправки, то ви препоръчвам да се отбиете в Бирария Трявна. Ние се разходихме из пивоварната, запознахме се с процеса на пивопроизводство и да опитаме прочутата бира, разбира се! Тревненската пивоварна предлага четири вида жива бира - светла, кехлибарена, тъмна и плодова. За всеки вкус по нещо.

§  Освен „Възрожденското кафене“, където опитахме кафето на пясък, за което вече разказах, посетихме и “Кафенето на бай Стояна”. Тук опитахме най-хубавото тирамису в града, а и собствениците бяха много симпатична възрастна двойка, така че не мога да не ви го препоръчам!

§  А в района на Трявна можете да се разходите и из китното селце Боженци, вижте нашата разходка тук.

Поздрави и усмивки,

Лили

Ако статията ви е харесала, споделете я, за да достигне до повече хора.