Днешната ни дестинация за разходка е в посока Мъглиж, малко градче в подножието на Стара планина и Казанлъшката котловина. Там ни очаква изкачване до защитена местност Винишки камък и Мъглижкия манастир, където ще се отбием след като се изкачим до Камъка.

Винишки камък

Разходката към Винишки камък започва от обособен паркинг до Мъглижкия манастир, където ще се върнем отново по-късно. Оставяме колата и се отправяме на север на лека и приятна разходка в гората. Същност маршрутите са два – едната пътека е по-къса, но по-стръмна, а другата е по-дълга, но полегата и лесна за изкачване. Решаваме да се изкачим по първата и да слезем обратно по другата. През повечето време вървим в гората, но на моменти се открива красива гледка към Мъглижката клисура. Разходката до Винишкия камък е около 2 км или около час и половина в двете посоки, с леко темпо, спирки за снимки и почивка в подножието на камъка.

В легендите, които се носят в Мъглиж, се разказва, че в миналото при камъка се събирали войници, за да се веселят и от там идва името Войнишки, а по-късно Винишки камък, под което е известна днес местността и скалите. Причудливото по форма скално образувание се извисява в Казанлъшката котловина в подножието на връх Попък и впелатлява с наистина прекрасна гледка!

Панорамата от Винишки камък и видео с дрон

На върха на скалата е издигнат голям кръст, който се вижда от далеч, а в скалите е вкопана икона на „Света Троица“. Панорамната гледката, която се открива от скалите, е вълшебна! Вижда се Мъглиж, манастира, както и цялата Казанлъшка котловина. Оставам на вас да се убедите сами с видеото от птичи поглед, заснето с дрон от Бобо Василев.

Легендата за Мъглижкия манастир „Св. Николай”

Според преданията манастирът е възникнал по времето на цар Калоян, който успял да разбие латинците, предвождани от Балдуин. В знак на признателност на местното население, участвало в битката, той построил света обител на същото място, на което се намира и днес манастирът.

Друга легенда разказва за манастир край село Розовец  (Пловдивско), който османците правели техните многократни опити да го превземат чрез обсада. Една мъглива нощ свещениците от манастира „Свети Николай“ успели да се измъкнат тайно под носа на османците и се заселили в село Мъглиж, където основали нов манастир и го нарекли със същото име. По-късно храмовият комплекс е бил многократно опожаряван, изграждан на ново, ограбван, но никога не е спирал да действа до наши дни.

Манастирът е тясно свързан с национално-освободителното движение. Според преданията на местните по време на първата си обиколка из България Васил Левски е посетил Мъглижкия манастир, а по-късно манастирът давал подслон на хайдути и бунтовници. Монасите събирали пари не само за духовното учение, но и за местния революционен комитет. Монасите вземали дейно участие в просвещението на местното население. В манастира се е намирало едно от най-старите килийни училища, а по-късно и класно мъжко и женско училище, както и богата библиотека.

Манастирът

Сегашния манастирски комплекс е девически и се състои от църква, жилищни и стопански сгради, два параклиси посветени на "Св. св. Петър и Павел" и "Св. архангел Михаил", както и музейна част.

Освен с богатата си история, манастирът е забележителен с красивите си стенописи . В храма са запазени красиви стенописи от началото на миналия век, изобразени са важни сцени от историята на България като покръстването на българите, пристигането на светите братя Кирил и Методи, а някои от българските светци са изографисани в народни носии.

Изключително любопитен е стенописът, на който са изобразени светите братя Кирил и Методий  заедно с покровителя на Ирландия — Свети Патрик. Уникалното съчетание на православните светци с католическия светен в никакъв случай не е случайно! Ктитор на стенописа е ирландският лорд Пиърс О Махони. Той идва в България след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание и изгражда сиропиталище за десетките български сираци по онова време.

Музейната част

В една от жилищните сгради на манастира е възстановена стаята, която в миналото е служела за килийно училище. Днес то може да се види така както е изглеждало през епохата на османското владичество.

Учителите на местните деца били монасите и свещениците от манастира, а за учебници те се използвали предимно църковно-служебни книги, с които учели децата на четмо и писмо. Децата пишели буквите с гъши перо върху восъчни дъски, покрити с пясък, наученото запомняли и после изтривали буквите от пясъка. След училище всяко дете се прибирало вкъщи с табела, наричана фаланга, провесена на шията –отличен, прилежен или лъжец бил по време на учебния процес. С табелката трябвало да мине през целия град, отличниците носели с гордост през града своите, а непослушните трябвало да се засрамят и коригират.

В манастира има и малък музей, посветен на Левски, където са изложени стари снимки и вещи, свързани с Дякона. Музеят е реставрирана стая, която представлява килията - скривалище на Апостола на свободата. Той неведнъж е пренощувал в Мъглижкия манастир, когато сформирал и обикалял революционните комитети в района. В стената на монашеската килия имало специално скривалище, което днес е зазидано, но в миналото изходът му водел в гората извън манастира. Чрез него Левски можел веднага да напусне светата обител в случай на опасност.  Сред вещите са реплики на камата и кръста на Левски, копие от негово тефтерче, както и австрийски Гасер, точно какъвто е бил неговия пистолет.

Изключително автентично и истинско е преживяването, в което се потапяме в кратката разходка из музейната част. На пръв поглед малък, но изключително важен в исторически аспект се оказва Мъглижкия манастир Свети Николай. Ако сте в района ви съветвам да посетите също Мегалитът над Бузовград, само на 20 км от Мъглиж.

Пазете се и бъдете здрави!

Поздрави и усмивки,

Лили

Ако статията ви е харесала, споделете я, за да достигне до повече хора.