Отправяме се по подбалканския път, обгърнат в зеленината на Средна гора и Стара планина, за да се разходим около язовир Жребчево. Насред пустоща виждаме стадо овце и самотен овчар, а малко по-нататък виждаме и нея, църквата Свети Иван Рилски, която стои самотно край водите на язовир Жребчево.

Може би сте виждали красивите снимки от потопената църква край язовир Жребчево, която стана известна по цял свят чрез красивите снимки на стотици фотографи, но историята й е дори още по-интересна. Мистичната сграда стои самотно край водите на язовира, а знаете ли как храмът се е озовал на дъното на язовир Жребчево?

Историята на потопените села и язовира

През 60-те години на миналия век трите села Жребчево, Запалня и Долно Паничарево са обезселени, за да бъдат потопени под водите на новоизграждащия се язовир, който днес носи името на най-голямото от трите села – Жребчево. Язовирът трябвало да събира водите на р.Тунджа в сърцето на розовата долина.

Защо някой решава да посегне към домовете на цели три села, не мога да си обясня. Въпреки молбите и протестите на хората за по-малко от три години местните хора са изселени от домовете си в близките градове и села, а къщите им  са разрушени. Днес се виждат малка част от основите на сгради, докато се разхождаме по брега на язовира. Макар всички сгради да са били съборени, никой не посмял да посегне към устоите на вярата – църквата, която била съградена с много любов от местните хора малко след освобождението на България от османско робство.

Вярата на местните била силна, те пренесли части от олтара в съседните села, а камбаните от камбанарията в малкото подбалканско градче Твърдица с обещанието камбаните да бият, винаги когато почине някой от трите обезселени села.

На едно възвишение, в близост до църквата, виждаме и останки от старото гробище на село Запалня. Сред оцелелите надгробни плочи има една поставена към язовира, чийто надпис гласи "Село Запалня, заселено XV в., изселено 1962 г."

За църквата и силата на вярата

Потопената църква край язовир Жребчево носи името на големия български светец Иван Рилски, тя е единственото останало доказателство за съществувалото някога на това място село Запалня.

Построена 1895г., църквата остава под водите на язовира заедно с останалите на дъното му села през 1965г. Макар къщите от трите села да са разрушени, никой не посяга към църквата и така тя остава под водите на язовира в продължение на десетилетия. Устоите на вярата обаче се оказали по-силни, отколкото можем да предположим. Куполът й  се показва първоначално, а в продължение на няколко години се показва все повече от храма, докато не изплува напълно.

Днес стенописите, купола и красивите икони от църквата ги няма. Макар че ми е трудно да си представя, че на това място преди много години са се извършвали венчавки и кръщенета, усещам вярата на хората, които идват. На влизане оставам смирена пред всички икони, оставени преди нас. Те допълват уникалната атмосфера на мястото. На входа на храма е поставена малка икона на Свети Иван Рилски. Големият български светец, духовник и отшелник с живота и делото си е бил пример за силата на вярата.

Жителите на обезселените села се събират всяка година на 18 август, когато църква отбелязва Успението на преподобния Йоан Рилски Чудотворец, патрона на техния роден храм. Миналото лято на празника на Свети Иван Рилски в църквата е отслужена света литургия от старозагорския митрополит за първи път след повече от 60 години тишина.

Символ на вечността и на силата на вярата, църквата е място, което отдавна мечтаех да посетим.  Полуразрушената църквата е потопена през пролетта и единствения начин да се стигне до нея е с кану или лодка, а през останалото време водата се отдръпва и дава път на всеки, запътил се към чудния храм.

Реставрацията

Решихме да посетим язовира през пролетта, защото именно тогава църквата може да се види потопена на половина от водата, но пристигайки заварихме изненада. Оказа се, че от началото на годината е започнала кампания за реставриране на потопения храм. Водите на язовира са отклонени, за да остане църквата на повърхността, а ремонтните дейности вече са започнали.

Реставрацията на църквата е по инициатива на семействата на хора, които някога били изселени от трите села. Чрез скеле са укрепени свода и стените, за да се спре разрушението, което е неминуемо след повече от 60 години борба с вятъра и водната сила на язовира. Освен укрепване се цели и запазване на автентичния вид на църквата. Местните хора искат храма да остане стожер, неподвластен на времето, които да напомня на следващите поколения за селата Жребчево, Запалня и Долно Паничарево.

Поздрави и усмивки,

Лили

Ако статията ви е харесала, споделете я, за да достигне до повече хора.