Жеравна и фестивалът на народната носия
Място, където можем да се отдадем на почивка, и в същото време да се потопим в традиционна възрожденска атмосфера.
Село Жеравна се намира в полите на Източна Стара планина. Чист въздух, красиви гледки и вкусна българска традиционна кухня. Жеравна е национален архитектурен и етнографски резерват. В селото има над 200 стари възрожденски къщи на възраст между 150 и 300 години – истинско национално богатство за бъдещите поколения.
За името „Жеравна“
Преди Освобождението Жеравна се е наричала Жеруна, както го срещаме в романа „Възвишение“от писателя Милен Русков, и в последствие селото е преименувано в Жеравна. За произхода на името има няколко различни версии. Първата свързва името с птицата жерав, макар че в района не кацат жерави. Някои предполагат, че Тук Жеравна идва от името на река Зервона-Жеруна, която минава край селото. Другата версия за името идва от думите „жерна“, „жерка“, „жерков“ , които са със старославянски корен и означават воденица. Тази версия е по-правдоподобна, тъй като в района са се намирали множество воденици в миналото.
Димчовото кафене
Задължителна спирка в селото е Димчовото кафене, където да се насладим на чаша пивко кафе, приготвено на пясък!
Историята на Димчовото кафенете започва преди повече от 180 години. Чарбаджи Димчо бил един от най-заможните и уважавани хора в Жеравна. Легендата разказва, че той имал голям чифлик и десетки стада с животни, но когато остарял, решил да остави занаята на синовете си, а той да се отдаде на заслужена почивка. Уви, не можел да стои далеч от хора и работа чорбаджи Димчо, та решил да направи кафене, за да си върне уважението и виманието на хората от селото. Чорбаджията извикал най-добрите майстори от Копривщица и Филибето и така построил къща за чудо и приказ- долу зидария с камък и дърво, а горния етаж с бяла мазилка. Къщата била до църквата в селото, а пред къщата се пресичали 4 улици. Когато отворил кафенето чорбаджи Димчо давал всяка неделя след църковната служба безплатно кафе на мъжете в селото.
Дълги годии станало традиция върволица от мъже да се запътват към Димчовото кафене след черковната служба в неделя, а той ги посрещал радостно на трикракото си столче пред кафенето. И днес традицията за безплатното кафе в неделя е запазена, а в двора на кафенето ни посреща усмихнатият кехая Димчо.
Не пропускайте да седнете в Димчовото кафене и да се насладите на автентично приготвено кафе на пясък. Ние с удоволствие наблюдавахме самото му приготвяне, а след това му се насладихме с малък домашноприготвен десерт.
Какво да видим в Жеравна
В Жеравна ни очаква родната къща на големия български писател Йордан Йовков. Жеравна, която откриваме е същата, за която той пише в разказите от цикъла „Старопланински легенди“. В старинната черква "Св. Николай" откриваме експозиция на старинни икони и величествен дърворезбова олтар. Старото класно училище е художествена галерия, която също си заслужава да посетим. Освен картини откриваме и колекция то стари шевни машини. Ако искате да научите за старите занаяти, които са се практикували в миналото в Жеравна, посетете музея на Руси Чорбаджи.
Фестивал на фолклорната носия
Всяка година през август хиляди българи в народни носии се събират в гората над село Жеравна, където вече 11 години се провежда Фестивал на народната носия. Атмосферата на фестивала на връща поне век назад във времето. Народната носия е задължителен дрескод за всеки посетител, а всички модерни технологии са забранени. Оставяме мобилните си телефони в хотела, обличаме носиите и се запътваме към с. Жеравна, където ни очаква типичната атмосфера от годините на Възраждането.
Тук на едно място откриваме родопските 100 каба гайди, нестинари, кукерски игри от цялата страна, както и работилници за самобитни занаяти. Фестивалът е проведен за първи път през 2008 година. Идеята е на продуцента, хореограф и режисьор на Националния фолклорен ансамбъл „Българе”- Христо Димитров.
Превръща се в ежегодна традиция сред боровата гора на хълма Добромерица. Всяка година три дни от предпоследния уикенд на август Жеравна се изпълва с хора от всички краища на България и света. Била съм много пъти в Жеравна и наистина обичам да идвам тук, но асмосферата и духът, които усетих именно по време на Фестивала на фолклорната носия са незабравими и уникални!
Сред боровата гора на хълма Добромерица хиляди хора в народни носии са постелили черги и одеала, събрали са се със семейства и приятели и се веселят, така както са го правели хората преди повече от век. С музика на живо, прясно приготвена храна, без пластмаса, без мобилни телефони и нови технологии, както и предмети от съвременния свят. На чаршията ни очакват вкусни ястия, традиционни мезета, вино и ракия, както и вкустни лакомства. Всеки, който няма народна носия, може да купи или да си наеме в рамките на фестивала. Напитките също се дават в стъклени шишенца, които можем да върнем накрая срещу депозит или да задържим за сувенир. Ние още пазим нашите вкъщи, за да се сещаме за това невероятно преживяване.
В околностите: Синият вир край с.Медвен
Само на няколко минути път с кола от Жеравна се намира друго живописно възрожденско селце Медвен, родното място на Захари Стоянов. Доста по-малко популярно, но с множество запазени автентични къщи, селото е известно с екопътека и малък водопад, който местните наричат Синия вир заради наситения син цвят на водата.
Самата пътека до водопада е лека и се минава за по-малко от половин час. Вървим по течението на Медвенската река и много скоро виждаме водопада. Макар да не е много висок, водата във вирчето, което се образува е доста дълбока. Много табели наоколо сигнализират, че къпането е забранено. Същост има няколко смъртни случая, породени от легендите за скрито под водите на водопада съкровище. Много хора, поласкани от легендата и възможността да открият съкровището, се гмуркат във водите. Дали е истина или само легенда, никой не може да каже. Но на нас красотата и спокойствието на това място са ни напълно достатъчни!
Не пропускайте да се полюбувате на живописния Син вир, ако сте в района на Жеравна. Истинска красота, а ако се загледате, ще забележите, че водата от водопада се спуска във формата на сърце!
Поздрави и усмивки,
Лили