Истанбул, градът на султаните, безспорно спечелил хиляди сърца с красотата на Босфора и Златния рог, разделящ и обединяващ два континента. Още повече Истанбул е истинско световно богатство, събрал множество религии, култури и исторически паметници с многовековната си история на три велики империи.

Историята на града

Истанбул, предишен Константинопол в древна Византия, най-големият град и главното морско пристанище на Турция. Той е бил столица както на Византийската, така и на Османската империя. Стените на старият град Истанбул стояли на малкия полуостров между Европа и Азия. Понякога като мост, понякога като бариера, Истанбул повече от 2500 години стои между конфликтни вълни от религия, култура и имперска сила, превръщайки го в един от най-желаните градове в света.

Света София

Света София, най-важната византийска структура и един от големите паметници в света, остана ли като наследство от Византийската империя. Построена в Константинопол под ръководството на византийския император Юстиниан I през VI век, първоначалната църква, която била на същото място, е поръчана от император Константин I през 325 г., разрушена по време на бунт през 404 г., по-късно възстановена и разрушена за пореден път през 532 г., преди Юстиниан да нареди строежа на катедралата, която е запазена до наши дни. Почти хилядолетие след построяването тя остава най-голямата катедрала в целия християнски свят.

След завладяването на Константинопол от османския султан Мехмед II през 1453 г., катедралата Света София е превърната в джамия. Привеждането на храма в съответствие с ислямската традиция изисквало редица други модификации, като добавяне на дървено минаре, михраб (ниша, разположена по посока на Мека), минбар (амвон), медресе (училище) и велик полилей.

По-късно се изграждат повече минарета, както и са заличени християнските мозайки, годините пък налагат добавянето на структурни опори на сградата. Така остава в продължение на много векове, докато първият президент на Турската република не решава да я превърне в музей, което остава спорно и до сега. Днес под покрива на Света София откриваме съхранени следи, както от периода на джамията, така и от християнския период. Под пластовете боя археолози и реставратори откриват заличените християнски символи, като дори успяват да запазят и реставрират 4 мозайки, които днес удивяват с блясъка си посетители от цял свят.

Едно от нещата, които привличат вниманието още щом влезем в Света София е каменна колона с мъничка дупка на нея и опашко от хора точно пред нея. Има много легенди за тази колона и дупката в нея, но най-популярната, която ни връща във времето, когато турците, начело със султан Мехмет, завладяват Истанбул през 1453 г. По онова време традицията се превръща в джамия най-голямата църква на града. Въпреки това религиозните традиции са различни - църквите се изграждат на изток, но джамиите трябва да бъдат изградени към Мека, която е югоизточно от Истанбул. Така праведният Божи служител, мистична фигура в ислямската митология Хидир идва да залепи палеца си в тази колона и да обърне посоката на Света София към Мека. Така според тази легенда дупката е оставена от него. От тогава хората отправят своето желание, като завъртят палец в дупката на каменната колона е се надяват Хидир да им помогне да се сбъдне, онова което желаят.

Синята джамия

Чак на третото си посещение в Истанбул успях да видя Синята джамия отвътре. Джамията е действаща и посещения се допускат само в часовете извън времето за молитви на вярващите. Друг задължителен елемент, за да ни допуснат е кърпа/забрадка на главата, както и дълги дрехи. При първия ми опит за посещение през един горещ августовски ден, това се оказа трудна за изпълнение задача, но през януари се оказа отлична възможност. И така – събуваме обувки и се отправяме към джамията, за да видим нейният прочут блясък отвътре!

Джамията Султан Ахмед, известна като Синята джамия заради синкавата си вътрешна украса, е най-важната джамия на Истанбул, която стои до византийския хиподрум и построена. срещу Света София, за да се конкурира с него. Това е единствената джамия в Истанбул, която има 6 минарета; четири от тях са с по три балкона на всеки, а мюсюлманите са призовани да се молят от тези балкони пет пъти на ден.

Цистерна

Цистерните са специално изградени водохранилища за питейна вода. В миналото на Константинопол те били от особена важност за града заради честите нападения от вражески армии, чийто обсади продължавали с месеци и години. Именно цистерните осигурявали вода на крепостта в тези моменти на обсада. Благодарение на тях Константинопол не веднъж е отстоявал обсадите, въпреки липсите на хранителни ресурси и вода отвън.

Техните огромни размери, конструкция и архитектурни детайли са впечатляващи! Цистерната на базиликата е най-голямата и най-добре запазена цистерна, която е отворена за посещения. На нейно място в миналото е имало ранновизантийска базилика, заради което е известна като Цистерната на базиликата. Построена за византийския император Юстиниан I, това голямо подземно водохранилище е известно още като „Еребатан Цистерн“ заради подземните мраморни колони, използвани в строежа му. Достъпна със стълбище от 52 стъпки, цистерната подслонява 336 колони, всяка от които е с височина 9 m. Особено силно впечатление в северозападния ръб на цистерната прави една колона с две глави на Медуза.

Според легендата Медуза е една от трите Горгони, гръцки чудовища в подземния свят в гръцката митология. Змийската глава Медуза, една от трите сестри, тя имала силата да горгонизира онези, които се случват да я погледнат. Съответно картините и скулптурите на Горгон се използвали за защита на големи конструкции и специални места по това време. Поставянето на главата на Медуза в цистерната в миналото е било най-вероятно именно с такава защитна цел.Произходът на двете глави е неизвестен, въпреки че се смята, че главите са били донесени в цистерната, след като са били извадени от сграда от късния римски период.

Дворецът Топкапи

Топкапи – домът на султаните! Мехмет Завоевателят построява първия етап на двореца малко след завоеването на Константинопол през 1453 г. и живее тук до смъртта си през 1481 г. През четири вековната история на царуване в Топкапъ всеки султан след него добавял различен участък или зала към двореца, в зависимост от вкуса си или от нуждите на времето. Затова дворецът е оформен от лабиринт от сгради, съсредоточени около поредица от дворове, защитени от различни порти. Архитектурата му е с характерен близкоизточен характер.

Първоначално в двореа е имало около 700-800, но през вековете тези жители драстично се повишили до 5000 през нормалните дни и повече от 10 000 по време на празненствата в двореца. Топкапи се превърнал в най-големия дворец в света, град в рамките на град.

Султаните живели в пищния дворец Топкапи до ХІХ век, когато се преместват в новопостроения дворец Долмабахче в европейски стил на брега на Босфора.

Капалъ Чарши или големият базар на Истанбул

След като прекарахме няколко дни в разходки из Истанбул, забелязах улици или дори райони, където изглежда, че всички магазини продават подобни артикули – например на площад Таксим намираме низ от магазини за дюнери, в уличките около кулата Галата е пълно с магазини за музикални инструменти, а в улиците около Капалъ Чарчи – тук буквално има всичко!

Един от най-големите и най-стари покрити пазари в света! Капалъ Чарли или Големият базар е изживяване, което не е за пропускане в Истанбул. В базара има над 3000 магазина, а според мнозина и над 4000. Цели 18 порти водят по 61 улици, истински лабиринт, който ни пренесе в приказката за Аладин. Магазините предлагат както висококачествени продукти, така и, учтиво казано, по-нискокачествени артикули. Разбира се, продавачът знае качеството на всеки артикул, разходите за изработката му и колко печалба може да сложи в джоба си. В най-добрия случай, ако вие знаете няколко трика, за да проверите дали е естествена кожа, истински ръчно изработен килим или автентичен диамант, можете да се пазарите за онова, което сте избрали!

Египетският базар

Не по-малко колоритен се оказа и Египетския пазар или пазарът за подправки при джамията Йени. Името на базара идва от миналото, когато египтяните са продавали тук подправките си. Тогава базарът е бил специализиран за продажба на подправки и билки, лечебни растения и лекарства. Днес има и магазини, които продават неща, различни от подправки, но все още можете да видите и помиришете много интересни подправки, сушени плодове и ядки, чайове, масла и есенции, сладкиши, пчелни пити и афродизиаци.

Галата - мостът с рибарите

По двата бряга на Златни рог има множество мостове, но Галата е най-известният и любим. Освен важно транспортно значение, мостът е част от културата и духа на града. Рибари, туристи, улични продавачи, любители фотографи и минувачи са неразделна част от пейзажа на моста Галата.

За да изживеете вълшебството на Истанбул, отидете на моста Галата по залез слънце. По това време ще видите кулата Галата, заобиколена от крещящи чайки, джамиите на седемте хълма на града, които са силуети на фона на мекото червено-розово небе, и ще усетите аромата на море и прясна риба. Ще усетите истинския дух на Истанбул.

Мостът е на две нива. Долното ниво има алея за разходка и множество ресторанти и кафенета, предлагащи уникална гледка. Горното ниво е по-оживено и дори натоварено в следобедните часове. Освен трафикът от автомобили и хилядите пешеходци, мостът е любимо място на рибарите, дошли тук да които хвърлят въдици в залива на Златния рог. От тук тръгват фериботите за преминаване през Босфора. Освен от местните обаче, те са доста посещавани и от туристи, решили да направят панорамна обиколна на залива.

Бялата кула Галата

Една от най-високите и стари кули в Истанбул и неразделна част от пейзажа на града, бялата кула Галата е отворена за посещения и предлага 360 градусова панорама над Истанбул.

Историята на кулата е дълга и завладяваща. Първата кула на същото място била построена от колония от Генуа, която се заселила срещу древен Константинопол. Те извършвали търговия с византийците и използвали кулата, за да наблюдават пристанището в Златния рог.

През 1509 г. кулата е силно повредена от земетресение, но е възстановена от известния османски архитект Хайредин. По време на управлението на султан Сюлейман Великолепни кулата е имала съвсем различно предназначение, тъй като е била използвана за затвор. В края на XVI век астрологът Такиюддин ефенди използва самия връх обсерватория, но кулата е била предназначена да стане затвор още веднъж по време на управлението на султан Мурат III между 1546 и 1595 година. През XVII век кулата става арена на друго важно събитие. Хезарфен Ахмет Челеби успя да лети от върха на Галата (европейска страна) до крайбрежието на Ускудар (азиатска страна) с домашно направени изкуствени крила. И този полет се счита за първият междуконтинентален полет в света. След полета, за да възнагради Хезарфен Ахмет Челеби, султан Мурад IV го изпраща на заточение в Алжир. По-късно кулата се използвала, за да се наблюдава и оповестява за възникнали пожари в града. А днес кулата е достъпна за посещение, но опашките особено по залез слънце са големи, защото от тук се откриват прекрасни панорамни гледки над историческия полуостров на Истанбул.

Районът около Галата е изпълнен с малки преплитащи се улички с разнообразие от прекрасни магазини за занаяти, сувенири и музика, както и няколко художествени галерии, на които можете да се насладите. Наблизо е прочутата улица Галип Деде, водеща до площада Тунел и улица Истиклал, където минава червения трамвай.

Трамваят на площад Таксим

Историческият червено-бял трамвай Тюнел се спуска по известната улица Истиклал от площад Таксим до площад Тюнел - за разстояние само от 1,64 км. Трамвайът за пръв път е въведен още през 1875 г., изваден от експлоатация през 1961 г., за да бъде заменен с автобуси, и отново е съживен през 1990 г.

Този трамвай се превръща в един от символите на Истанбул, а изображението му можем да намерим по тениски, чанти, магнити и какви ли още не сувенири.Въпреки че е много популярен сред туристите, се използва също и от местните хора. Днес трамваят превозва средно 6000 пътници ежедневно, а както виждате липсата на много място съвсем не е проблем!

Дворецът Долмабахче

Ако отидете на разходка с корабче по Босфора, ще преминете много разкошни и интригуващи сгради, но най-разкошният от всички тях, със сигурност е дворецът Долмабахче.

Долмабахче, мраморният дворец на Босфора, пленява с изящна архитектура, над 14 тона злато използвани за украса на таваните му, повече от 130 ръчно тъкани копринени килими, а кристалният полилей, изпратен от английската кралица Виктория като подарък, е най-големият полилей в света със своите 750 крушки и тегло 4,5 тона.

Но освен впечатляващата визия, дворецът е особено важен за турската история. Дворецът Долмабахче става президентският дворец на Ататюрк след обявяването на република Турция. Той има много важно място за турската нация, тъй като е построен през Османската ера и по-късно се превръща в Президентски дворец. Днес дворецът е превърнат в музей, а опашките за него не са никак малки. Но аз ви съветвам да го посетите, защото е наистина изящен, а снимките вътре са забранени. Всеки сам ще преживее с очите си красотата на Долмабахче.

Желязната църква Свети Стефан

Най-святото място за българите в Истанбул, църквата Свети Стефан се издига на брега на Златния рог в Истанбул. Храмът съчетава елементи на необарок и неоготика и макар, че не е в типичен за българските храмове стил е изключително впечатляваща. Любопитен факт е, че Свети Стефан е единствената в света църква, сглобена изцяло от железни елементи. Дървеният иконостас е позлатен и е единственият нежелезен елемент в храма. На върха на камбанарията има 6 камбани, специално отлети за храма в Русия в гр. Ярославъл. А олтарът на църквата е обърнат към залива Златния рог.

Но историята на храма е още по-интересна! Княз Стефан Богориди дарил къща на българите в Истанбул, която те преустроили в църква и осветили през далечната 1849 г.. Тя се превърнала в люлка на българския духовен и културен живот в Истанбул. Именно тук през 1870 г. е прочетен за първи път фермана, с който султанът признава българите за отделен етнос и им дава право за самостоятелна църква- Българска Екзархия.

За съжаление пожар изпепелил българската дървена църква на брега на Златния рог, но още през 1898 г. на нейно място българите издигнали нова желязна църква. Арменски архитект проектирал храма, а изпълнението било възложено на австрийската фирма Рудолф фон Вагнер, които изработили железните елементи с обща тежест над 500 тона. Елементите били докарани по Дунава от Виена, през Черно море и Босфора.

Конструкцията издържала над един век, но през последните 15 години беше засегната от силна ерозия. Благодарение на много дарители през 2018г. храмът претърпя сериозна реставрация, като освен че беше върнат блясъка и впечатляващия външен вид на църквата, бяха подсилени също основите, които се оказали най-силно засегнати от ерозията. Днес храмът блести от далече и безспорно е най-святото място за всички българи в Истанбул, както и любимо място за източноправославната общност в града. Ние бяхме в храма на 6 януари, когато в Русия празнуват Бъдни вечер, и Свети Стефан беше пълен с руснаци, дошли да отправят молитва.

Квартал Фенер

Италия или Истанбул? За момент изгубих представа, че съм в Турция! Цветните улички на квартал Фенер пренасят в един много по-различен, пъстър и интересен свят. Определено една друга страна на Истанбул, с която не се бях срещала до сега!

Може би най-емблематичната част на квартала са цветните къщи по малките наклонени калдъръмени улици. Повечето от тези къщи над 50-годишни, а някои дори и до 200-годишни. През последните няколко години сред най-сниманите сгради в града и предвид популярността на квартала в повечето от тях са направили арт кафенета и ресторанти, където може да се насладим на обстановката. Въпреки интригуващите улички и наистина добрите заведения оставам с впечатление, че Фенер е по-популярен сред младите турци, отколкото сред туристите. Аз самата съвсем случайно го открих на път за българската църква Свети Стефан и останах наистина пленена от Фенер и уютните кафенета и магазини. Кварталът от векове е дом на еврейски и арменски семейства и на източноправославните общоности. На най-високата част на Фенер се извисява зашеметяващата масивна гръцка гимназия, както и още няколко християнски храма.

Турски хамам

В Турция посещението на Хамам или типичната турска баня е традиция. В миналото освен за релакс и грижа за тялото, хамамът е бил място със социална функция- тук са се случвали преговорите и сделките между мъжете, а за жените място за разкрасяване и малко клюки.

Хамамът има строг етикет, който трябва да се спазва както от местните, така и от туристи. За начало няма смесване! Или турската баня има две секции, по една за всеки пол, или приема мъже и жени в отделни часове на деня. Посещението в хамам започва в стаята за релакс, която се загрява с горещ, сух въздух. Продължаваме в още по-гореща стая, преди да се потопим в студена вода. След измиване на цялото тяло следва ексфолиране и масаж, а изживяването приключва в охлаждаща стая за релакс и отпускане на тялото и ума. Турската баня е прекрасна идея за почивка след разходки по музеите и дворците на Истанбул.

В Booking ще откриете и доста предложения за СПА хотели, които също предлагат хамам, но разбира се най-автентично преживяване ще бъде именно в турска баня.

Храната

Тайната е подправките! Турската кухня е смесицата от кухните в Централна Азия, Близкия Изток и Балканите. Храната е настена с много аромати от подправки от Близкия изток, а много от традиционните ястия като кебап, кюфтета и са познати и у нас. Към ястието традиционно се поднасят малки плата с разядки, които включват езме, пикантна разядка на основата на домати и люта чушка, хумус, катък и печен патладжан, както и прясно изпечени плоски питки хляб.

Традиционният керамичен кебап е атрактивно предложение в менюто. Месният вариант се прави с говеждо месо, домати, капсикум, лук и смес от билки. А вегетарианският вариант е микс от сезонни зеленчуци и ароматни подправки. Съставките се поставят в керамичен съд, а отворът му се запечатва с картоф и се поставя в пещта за готвене. Високата температура и налягане, които се развиват вътре в съда, е тайната на уникалния му вкус. Сервирането на ястието в глинения съд пък е истинска атракция!

Друго апетитно предложение от турската кухня е пиде, известно като „турска пица“, плоска тестена основа, покрита със сирене, месо и пресни зеленчуци, а след това изпечена на бавен огън в каменна фурна. Ще го откриете както в ресторантите, така и на всеки ъгъл за из път.

Турция е заобиколена от няколко морета, откъдето богато разнообразие на рибни деликатеси в менюто, особено по крайбрежните райони.В Истанбул повечето заведения предлагат риба в менюто, но най-добре попитайте сервитьора коя е прясната риба спрямо сезона.

Турските сладкиши са известни в целия свят и много от тях имат мляко като основна съставка като грис, халва, ашуре, мляко с ориз, но най-известните безспорно са кадаиф и баклава! Има множество дебати за произхода на баклавата, но повечето вярват, че тя произхожда от османските кухни на двореца Топкапи. Не всяко парче баклава е едно и също, всъщност всяко парче разказва история.

Най-популярна в Истанбул е баклавата с шам фъстък и ако трябва да съм честна, тя е и моят фаворит! Опитайте още Севиз или просто орехова баклава, Bülbül Yuvası е баклава, чието име буквално означава "гнездо на славей" поради начина, по който изглежда, (с кръгла форма и кух вътрешност) с център, пълнен с шамфъстък или орехи, а Sütlü Nuriye е най-лекият вариант от всички баклави, защото е гарниран с мляко, а не със сироп, който придава на баклавата различен цвят и по-леко усещане. Опитайте различни видове и ще се влюбите! Сигурна съм!

Турско кафе и чай

Кафето и чаят в Турция са религия!

Турция е в топ 5 на световните производители на чай - произвежда близо 10% от чая в света. Въпреки това, по-голямата част от този чай се консумира именно от местните жители, които пият до 30 чаши на ден! Турците започнат деня си с чаша (или 2-3) на закуска и продължат тенденцията през целия си работен ден.

Местите започват и завършват деня си с тези напитки, всяка среща или хранене завършва с чаша турски чай. Чаят винаги се предлага на гости, а споделянето на чаша чай е символ на приятелството. Никога не отказвайте чаша чай: това е нечувано в турската култура и ще бъде гледано с лош вкус.

Докато пиенето на чай е целодневна афера, да се насладите на чаша кафе не е. Вместо това, чаша кафе се поднася след обилно хранене. Турското кафе е гъстата, тъмна напитка може би по-силна от всяко кафе, което сте опитвали някога. Кафето е важен аспект на турската култура. Същност ЮНЕСКО обявява турското кафе за нематериално културно наследство на турците, като по този начин потвърди неговата уникалност.

Тайната на доброто турско кафе се състои в приготвянето му: с помощта на хаванче кафените зърна се натрошават на фин прах, след което кафето се приготвя в почти вряща вода (и по желание бучка захар) в медно джезве на слаб огън. Веднъж приготвен до съвършенство, занаятчията налива кафето в чашата на домакина, повдигайки съда по-високо и по-високо, докато течността се спуска надолу. Подобна техника се използва за създаване на плътен слой пяна върху повърхността на кафето. След като стигнете дъното на чашата си с кафе, на дъното ще забележите голям слой утайка от кафе основа: не пийте тази част!

Истанбул, завладяващ град, построен на два континента, разделен от пролива Босфор. Това е един от най-големите градове в света, където се съчетават модерен град и хилядолетна история, цивилизации, култури и традиции. Истанбул трудно се побира в думи, той трябва да се види с очите и сърцето!

Поздрави и усмивки,

Лили