Отдавна се канех да посетя завода на Загорка, който е не само една от най-големите пивоварни у нас, но също така е отворен за посещение и има специално изграден музей на бирата, единствен по рода си у нас. В последните дни от миналата година посетихме Стара Загора и решихме да се гмурнем в „Светът на Загорка“.

Светът на Загорка

Първият завод на Загорка, отворен преди повече от век, се е намирал на същото място, от където днес започва нашата разходка. Самият музей е отворен за посетители през 2005г. и оттогава насам музеят посреща посетители от всички краища на света.

На входа ни посреща нашия чаровен гид Калина, която ще ни отведе в света на бирата. Разходката трае около час и половина и разбира се, завършва с дегустация на бира. Да тръгваме.

Историята на пивоварната

Пивоварната е създадена през 1902г. от д-р Константин Кожухаров. Той заминава да учи медицина в Чехия, където се заражда неговата любов към бирата. Той се връща в Стара Загора и става част от акционерното дружество Бъдещност. Успява да убеди членовете на дружеството да инвестират в бирария, като през 1902г. тя отваря врати, а първата бира е произведена 2 години по-късно. Фабриката е направена за масово производство, а първоначалният отзвук от местните хора за бирата е много добър. За българите по онова време обаче бирата е нов, непознат продукт, те предпочитали популярните вино и ракия и в национален мащаб бирата не срещнала широк интерес по онова време, затова собствениците решават да изнасят бирата за Истанбул. Липсата на хладилни вагони по онова време прави невъзможно доставянето на бирата. Технолозите по онова време са от Чехия и Германия, където бирата вече е била широко популярна и много търсена. Тяхното високо заплащане и ниският интерес към бирата принуждава дружеството да затвори пивоварната след 10 години.

През 1917г., пет години след като пивоварната затваря врати, тя е продадена на търг на братята Никола и Злати Златеви, които решили да инвестират в пивоварната. Освен чехи и немци, в екипът им се включва и първият български пивовар Андрей Брашованов. Той завършва пивоварство в Германия. В периода 1921-1925 г. е разцветът на пивоварския бизнес с над 25 завода за бира в България. По онова време пивоварната в Стара Загора носи името „Тракиец“ и заема 3-то място по производство в цялата страна.

През 1926г. акцизът на бирата в България се вдига, братята се скарват и решават да затворят пивоварната и да разпродадат цялото оборудване за производство на бира. През 1927г. пивоварната затваря, , заводът затваря, а сградата се използва за военен склад по време на Втората Световна война.

Близо 27 години нищо не се случва с пивоварната, докато самият Андрей Брашованов не предлага да се възобнови дейността по пивопроизводството в завода. През 1954г. пивоварната отваря врати за трети път с помощта на кмета на града и вече носи името „Загорка“.От тогава насам заводът повече не е прекъсвал дейност, а през 1994г. Загорка става част от семейството на „Хайнекен“.

Сред музейните експонати са машини от лабораторията на пивоварната. Тя е едно от най-важните места в завода, защото там се проверява качеството на всеки един от компонентите, които се използват в пивопроизводстовото.

Друг експонат, изложен в музея, е капсулата на времето, която е била сложена в основите на завода през 1983г. и е открита през 2008г. Съдържанието й представлява послание към бъдещите поколения, които да продължат да правят бира и да продължат да правят хубава бира.

Основните съставки на бирата

За да направим бира са ни необходими хмел, малц, вода, дрожди. Малцът или ечемик, който първоначално се накисва във вода до покълване, а след това се изсушава, пече или опушва в зависимост от вида бира, за които ще се използва. В Загорка се използват три вида пшеничен и един вид ечемичен малц, които се отглеждат в Старозагорския регион, около гр.Чирпан. Малцът е отговорен за цвета на бирата, както и за нейната сладост. Хмелът е онова, което прави бирата горчива, и придава нейния специфичен аромат.

Пивоварната е изградена на това място, защото в близост до завода е местността Бели донар, което в превод от турски означава 5-те кладенеца. В миналото от тях се е взимало вода за нуждите на прозводството в завода. Разбира се, водата днес се идва от краденците, но продължава да е все така важна и неизменна част от бирата.

Четвъртата съставка, без която нито една бира не може да бъде наречена бира, са дрождите. Те придават алкохолност, както и естествената газировка на бирата, тъй като по време на жизнените си процеси, дрождите отделят етанол и въглероден диоксид.

Основните етапи в пивопроизводството

След като сме си набавили основните съставки, е време да пристъпим към приготвянето на пивото. Първо се започва със смилането на малца и смесването му с вода в специални големи съдове, наречени танкери. След това сместта се подава в друг съд, наречен озахарител, където протича процесът майшуване, който поддържа кашата от вода и малц до определена температура, за да може захарите и хранителните вещества от малца да се разтворят във водата. Така се получава т.нар. сладка пивна мъст, която се филтрира, след което се добавят дрождите. Пивната мъст се вари, а дрождите при определена температура, налягане и време правят характерния вкус и аромат на бирата, която се приготвя. Този етап на производството трае около 8 часа. След това сместа се охлажда и аерира за допълнителна газировка, а дрождите започват своите жизнени функции, за да се извърши ферментацията на бирата.

В миналото ферментацията се е свършвала в огромни съдове с големи отвори и въглеродният диоксид е замърсявал въздуха, което правило работата в пивоварна не особено добра за здравето на работниците. Днес вече се използват специални танкери, които събират въглеродния двуокис и го използват в последствие за допълнителното аериране на готовата бира. Следва филтриране, отлежаване и пакетиране на готовата бира.

Има един вид бира, който не се подлага на филтрация. Това е живата бира, което се нарича така именно защото в нея остават живите дрожди. Загорка произвежда жива бира, което след разходката предстои да опитаме. Тя може да бъде опитана само в музея, защото живата бира е изключително нетрайна. Нейният срок на годност е едва 2 седмици.

Да надникнем как се прави бирата днес

Разходката продължава в съседната сграда на завода, където се извършва пакетирането на бирата в пластмасови и стъклени бутилки, кенове и кегове. Двата робото Рамбо и Клаудия активно помагат в пълненето и пакетирането на кеговете.

След това нашият гид а ни отвежда до малка зала, подредена като хронология на етикетите и бутилките на бирата през различните периоди от самото начало на пивоварната до наши дни. Различни размери бутилки, цветни етикети и кегове. Една от бутилките - Загорка Вита, привлича вниманието ни. Загорка Вита е първата безалкохолна бира в България. Нещо интересно за нея е, че на етикета пише малцова газирана напитка, не пише бира. Оказва се, че както в миналото, така и днес е нелегално да се рекламира една напитка като бира, ако в нея не са добавени дрожди. Затова в миналото продуктът се е наричал малцова безалкохолна напитка. Днес обаче дрождите се слагат за много кратко време и след това се изваждат, но самото пребиваване на дрождите в бирата променя нейния вкус. Затова безалкохолната бира няма същият вкус като обикновената алкохолна бира.

Време е за бира!

Разходката ни приключва в дегустационната зала, където ни очаква голям избор от актуалните продукти на Загорка, след които бира с аромат на цитруси и текила и . Разбира се, не пропуснахме да опитаме и живата бира на Загорка, която е по-мътна е, но се отличава с по-наситен и богат вкус.