Малкият полуостров на стария Несебър е не по-широк от 300 метра и е дълъг почти 850 м, но тази малка педя земя, колкото човешка длан в Несебърския залив, пази хилядолетна история.

За това как е изглеждал античния град Месамбрия до голяма степен съдим по откритията и разкопките, които разкриват древни останки от храмове, крепостни стени и дори античен театър. Но истината е, че морето и времето до голяма степен са „изяли“ една част от полуострова. За щастие голяма част от църквите са оцелели цялостно или поне частично до наши дни.

На полуострова е имало около 50 църкви през различните епохи, а до сега са открити останките на 44 храма от периода V до ХIХ век. Някои църкви са строени за фамилни храмове на аристократичните семейства и са сравнително малки, а други впечатляват с размерите си и бележат определени периоди от историята на града. Богато украсените им фасади с разноцветни фризове, розетки, червени и варовикови тухлички, арки и мраморни колони са истинско културно, архитектурно и историческо богатство не само за Несебър, но и за света! Именно църквите са една от причините ЮНЕСКО да включи Стария град на Несебър в списъка със световно културно наследство още през 1983г.

В предишния пост ви разказах за всички онези любими места, които да обиколим за една романтична разхоква в стария град на Несебър, а днес ще ви отведа на пътешествие из най-добре запазените и интересни църкви на малкия полуостров!

Базиликата „Богородица Елеуса (Умиление)“

На северния бряг на полуострова се намира една от най-интересните и любими за мен останки в Несебър – базиликата „Богородица Елеуса“. При едни от първите разкопки в Несебър още през 20-те години на миналия век, археолозите се натъкват на базилика, разположена почти на морския бряг. В миналото базиликата е била много голяма, но северната й част е пропаднала в морето при многобройните срутвания на морския бряг, а площта на самия полуостров най-вероятно е била три пъти по-голяма от сегашната.

Според историческите хроники, базиликата е била част от манастирски комплекс през XIV век. Историята на манастирския комплекс е свързан с историята на византийската принцеса Матаиса Кантакузина-Палеологина, живяла някога в Несебър.

Снимка от Стария Несебър през миналия век — Матаиса Кантакузина-Палеологина, родена около 1330г. под името Мария, е дъщеря на византийския император Андроник III Палеолог и италианската принцеса Анна Савойска.
След битката при Русокастро през 1332 е обещана на сина на българския владетел Иван Александър- Михаил Асен, но сватбата е отложена поради крехката им възраст. Няколко години по-късно бракът, скрепващ мира между българи и византийци, е факт. По време на брачната церемония Мария приема името Ирина, което от гръцки значи мир.

Снимка от миналия век при разкопките на базиликата Богородица Елеуса в Несебър — Михаил Асен трябвало да наследи престола от баща си, а Ирина да бъде следващата българска царица, но българският престолонаследник загива в битка с турците през 1355 край днешна София. Макар още млада, Ирина остава вдовица и се връща във Византия.
Историческите извори разказват,че братът на византийския император-деспот Димитър Палеолог получава Несебър и околностите му като апанажно владение. Ирина и част от фамилията на Палеолозите се преселва в града, за да се спасят от османските турци, които по това време заплашват да превземат Константинопол.

Принцесата се замонашва под името Матаиса и прекарва остатъка от живота си в Несебър в манастирския комплекс, от който е част базиликата Богородица Елеуса.

Днес църквата е консервирана и отчасти реставрирана, а до скоро достъпът до нея беше свободен. Но с цел да се съхрани в момента е заключена, но може да се разгледа спокойно от високо, ако минете по улица „Крайбрежна“.

Базиликата „Свети София“, известна още като Старата Митрополия

Старата митрополия в Несебър — Старата Митрополия

Църквата „Света София“ е една от основните забележителности и задължителна спирка в стария Несебър.

Тя е била част от резиденцията на несебърския митрополит, заради което е известна сред несебърлии като Старата Митрополия. По онова време Месембрия е била архиепископия на Черноморието и именно тук са се обсъждали важните църковни въпроси на множество черноморски градове. Базиликата е била катедралният храм на Месемврийската епархия.

Гробът на византийската принцеса Матаиса в Старата Митрополия в Несебър — Византийската принцеса

През 1441г. византийската принцеса Матаиса е погребана в църквата „Света София”, където са погребвани само видни граждани на Месемврия. В една от арките на Старата митрополия е изградена красива гробна камера от варовикови блокчета. По-късно арката му е разрушена, незнайно от кого и защо, от него остават само основите, които и до днес могат да се видят на входа на Митрополията. Българите ревностно пазят надгробния камък от набезите на турците. Той е преместен в църквата „Св. Спас” и вграден в подовата настилка, където остава дълги години скрита, за да не бъде използван за строителен материал.

Надгробната плоча в археологическия музей в Несебър — Матаиса Кантакузина-Палеологина

След построяването на Археологическия музей надгробната плоча на Матаиса Кантакузина-Палеологина е преместена там, където и днес може да се види в третата зала на музея - Месемврия в пределите на Рим, Византия и България.

Църквата Света София е била трикорабна базилика, а археологическите проучвания доказват, че храмът има поне два строителни периода. Първоначално е построена в края на V или началото на VI век, а днешния си облик получава в началото на IX век. Три стъпала от камък оформят ситрона и олтара, а подът на базиликата е бил покрит с красива разноцветна мозайка. През вековете църквата е била многократно достроявана и преправяна, а в началото на XIII век е ограбена от венециански флот начело с Джакомо Доро. Венецианската армия ограбила ценни икони и светите мощи на Свети Теодор, Свети апостол Андрей и Свети Вартоломей и ги отнесли в храма „Св. Салвадор“ във Венеция, където могат да бъдат видяни и днес.

Концерт в Старата Митрополия в Стария Несебър — Под небесния купол

Днес под небесния купол на Старата Митрополия се извършват множество концерти, спектакли и дори сватби. А църквата Света София безспорно е един от символите на Стария Несебър.

Църквата „Свети Димитър“

Църквата „Христос Пантократор“ – центъра на полуострова

Може би най-красивата църква на малкия полуостров, през която не пропускам да мина при всяка разходка в Стария Несебър е църквата „Христос Пантократор“. Богатата външна украса на църквата Христос Пантократор от XIV век е пояс от високи, двойно вдлъбнати арки в съчетание с украса от панички и четирилистници.

Архитектурният стил на тази църква е необичаен – съчетание между еднопространствена еднокорабна църква и кръстокуполна църква. Храмът има три олтарни ниши, притвор, камбанария над притвора и стълба към кулата, където в миналото е имало камбанария.

До преди няколко години в църквата се помещаваше художествена галерия и можеше да се разгледа от вътре, където има само следи от стенописите и фреските, украсявали някога стените й. Тази година църквата ще остане затворена, защото предстои наложителна реставрация поради опасност от падащи камъни от тавана. Надявам се укрепителните дейности да приключат бързо и галерията отново да бъде отворена!

Църквата „Свети Стефан“, познат като Новата Митрополия

Една от църквите, които ви препоръчвам да не пропускате да разгледате!

Първоначално църквата е била от Х- ХI век и носила името на Богородица. Затова и тематично стенописите са свързани с живота на Божията майка, а запазен над входа надпис на гръцки, разказва, че преустройството на църквата е започнал през 1599г. по времето на несебърския митрополит Христофор, който бил известен като „екзарх на цялото Черноморие“. Затова и самата църква и до днес е позната като Новата Митрополия.

В подовата настилка пък са използвани стари елински надгробни плочи.Именно от този период са стенописите, запазени до днес във вътрешността на църквата, които в голямата си част са запазени и реставрирани. След образите откриваме над 1000 изобразени фигури в повече от 200 сцени.

Съветвам ви да посетите църквата Свети Стефан, защото е една от най-запазените църкви на полуострова. Аз самата не бях влизала и когато имах възможност да я разгледам останах наистина впечатлена от запазените красиви стенописи вътре.

Църквата „Свети Йоан Алитургетос“

Излизам от Свети Стефан и се запътвам към църквата отсреща – „Свети Йоан Алитургетос“. Алигургетос в превод от гръцки означава Неосветени. Причината е, че тази църква никога не е използвана като християнски храм, а причината е, че при нахлуването на граф Амедей Савойски, църквата остава неосветена. Друга легенда разказва, че при строежа й през XIV век при инцидент загива един от работниците, които участват в строителството.

Осветена или не, църквата е изключително красива в архитектурен аспект. По план тя е кръстокуполна, а „кръстът“ се е образувал при пресичането на два полуцилиндрични свода. При пресичането им върху четири мраморни колони се е издигал голям полусферичен купол, който се е разрушил почти изцяло по време на земетресението през 1913г.

Църквата е изградена в смесен градеж с редуване на камък и червени тухли, които си контрастират красиво. Фасадата й е богата на форми и цветни орнаменти като слънце, арковидна и шапхматна украса, рибена кост, както и каменни конзоли, които изобразяват гълъби, лъвове и грифони. Множество ниши, мраморни колони, цилиндрични сводове под тесен и висок купол превръщат църквата в безценен паметник на културата, който наскоро беше реставриран. При запитване в археологическия музей църквата „Свети Йоан Алитургетос“ може да бъде отворена и да се разгледа и от вътре.

Църквата „Свети Йоан Кръстител“

На полуострова има още една църква „Свети Йоан“, която е построена в типичен за Х век стил – градена с ломен камък и червен хоросан, с много леки наченки на декоративни елементи отвън за разлика от богатата украса на църквата „Свети Йоан Алитургетос“.

„Свети Спас“ – вкопаната църква

Съвсем близо до църквата „Свети Йоан Кръстител“ има друга църква, която отново е доста невзрачна отвън. Причината е, че тя е строена през XVII век, а по време на османското робство на българите се позволявало да строят храмове, само ако те не са по-високи от турчин на кон. За да не привличат вниманието на турците, несебърлии построили храма „Свети Спас“, сякаш вкопан в земята, а отвън дори приличал на плевня. Но когато влезеш в църквата пред погледа се откриват стенописите на храма в целия им блясък. И днес можем да се насладим на част от запазените стенописи.

Църквата „Свети Архангели Михаил и Гавраил“ и църквата „Света Параскева“

Разположени съвсем близо една до друга, двете църкви са от XIII век и имат сходна архитектура и богата външна украса.

Църквата „Св. Параскева“ беше реставрирана преди няколко години, а реставрацията на църквата „Свети Архангели Михаил и Гавраил“ предстои скоро.

Църквата Свети Тодор в стария Несебър е галерия — **Църквата „Свети Тодор“**

Още една църква, където се помещава художествена галерия.

Единствената действаща църква „Успение Богородично“

Построена в края на ХІХ век, църквата „Успение Богородично“ е единствената действаща църква не само на малкия полуостров, но и в целия Несебър. Строителството на храма е свързано със стара легенда. Дева Мария се явила на малко момче и му казала, че иска несебърлий да построят храм на мястото на един стар чинар край стара къща в северния бряг на полуострова. Когато строежът започнал и отсекли дървото, местните хора намерили точно толкова злато, колкото да им бъде достатъчно за строежа. Истина ли е тази легенда не знам, но има още една легенда свързана с една специална икона, която се пази в храма „Успение Богородично“.

Местните хора я наричат „Черната Света Богородица“ в пряк и преносен смисъл - буквално, защото е изписана с тъмни цветове във византийски стил, вярва се, че е пренесена от Атон. Иконата се появявала сама три поредни дни в клоните на стария чинар преди да бъде построен храма, а от тогава е винаги изложена там за всички вярващи. Хората вярват, че иконата е чудотворна и е помогнала на мнозина, но също така и има силата да наказва. Преди много години местен клисар откраднал иконата от храма, а на другия ден го открили вцепенен с иконата в ръка.

Красивата камбанария на храма се извисява в пейзажа на малкия полуостров. Всяка година хиляди хора идват в Несебър на 15 август, църковния празник на града, когато моряци и свещеници правят шествие за здраве из полуострова на Стария Несебър с чудотворната икона в ръце.

Поздрави и усмивки,

Лили

Ако статията ви е харесала, споделете я, за да достигне до повече хора.